Априлското въстание през 1878 година

Сакар нюз
От Сакар нюз април 29, 2017 11:22

Априлското въстание през 1878 година

Васил Станев

За Априлско въстание съществува обширна литература. На първо място сред които безсмъртните „Записки по българските въстания“ на Захари Стоянов и мемоарните трудове на Стоян Заимов и Никола Обресков.
Провалът на опита за масово народно надигане против турската власт през есента на 1875 година не помрачи надеждите и решителността за нова масова революционна акция. Информацията, с която разполага историческата наука, показва, че убеждението за успех на едно ново, добре подготвено въстание, споделено от широки среди в емиграцията и в самата страна. С приключването на своята работа, комитетът в Гюргево се саморазпуснал. В Румъния никакъв координационен център, а в хода на подготовката и на самото въстание, Търново не могло да се превърне в щаб на общите действия.
Още в първите дни на януари 1876 година апостолите започнали да преминават замръзналия Дунав и с помощта на комитетските дейци в страната да заемат определените им центрове и окръзи. Подготовката трябва да започне веднага с възможно най-бързи темпове, тъй като факторът време и сега бил подценен. В Търновския революционен окръг били  Стефан Стамболов и помощниците му П. Пармаков – офицер от руската служба, поп Харитон Халачев и други. Що се отнася за Пърмаков като офицер, щял да се впише много добре в подготовката на самите въстаници.
За подготовката на предстоящите действия се включили такива изявени дейци като Матей Преображенски, даскал Бачо Киро от Бяла черква, С. Пешев от Севлиево, Иван Панов от Горна Оряховица. От конспиративни съображения центърът бил преместен в Горна Оряховица.
Апостолите обновили комитетите в окръга. Били положени огромни усилия за укрепване позициите в Русе и Русенско, като канал за връзка с емиграцията в Румъния. В Сливенски окръг подготовката била слаба.
Опитите на Иларион Драгостинов и Георги Обрешков да наложат мненията, възприети в Гюргево, се натъкнали на съпротивата на повечето местни дейци. Тук се издига идеята за четнически действия и укрепен лагер в балкана. Недостатъчно развита останала и местната комитетска мрежа независимо от гръмките декларации на Заимов в писмата му до другите апостоли във Врачански окръг.
Подготовката за въстание били възобновени  от няколко комитета. Осигурени известни средства за закупуване на оръжия в Румъния. Съставен бил закон за всички въстаници. Най-енергична била подготовката в четвърти окръг, за което свидетелства Захари Стоянов. На апостолите от другите окръзи гледали, едва ли не като спомагателни. Волов, Бенковски, Захари Стоянов и Икономов възстановили и разширили мрежата от комитети, като се опрели на дейци и предани хора. Такива били Тодор Каблешков от Копривщица, П.Бобеков от Панагюрище, Васил Петлешков от Брацигово и П.Горанов от Батак.
Твърде скоро водещата роля била поета от Бенковски, на което оценявайки блестящите организаторски качества, главният апостол Панайот Волов не се противопоставил. Бенковски и Волов наблюдавали силно военно-техническата подготовка. Местните комитети били задължени да изготвят точни статистики на наличните хора и оръжия. Били определени военни командири, но за жалост именно четвърти революционен окръг не получил необходимите инструкции и офицери.
Бенковски поставил като първостепенна задача набавянето на поне 5000 пушки, което ставало със средства на самите въстаници и на комитетите. По същия начин бил осигуряван и дефицитния в окръга барут, особено качествения, с какъвто въстаниците не разполагат. Шиели се униформи и знамена. Приготвял се сухар. Леели се куршуми във всеки или почти във всеки дом. При това без властта да научи нещо по-определено за замисъла на апостолите.
На 14 април апостолите свикали народно събрание в местността Оборище, в което участвали 65 делегати от селищата в окръга. Важен фактор за неуспешния финал на българското национално освободително движение през Възраждането е конкретната неблагоприятна среда, въстаническата обстановка, слабата известност на българската освободителна кауза, мястото на България в европейската геополитика и т.н.
За разлика от Гърция и Сърбия в часа на тяхното освобождение през 1876 година България е нито с международни контакти, нито с мощен покровител. И все пак, както основателно отбелязва проф. Николай Генчев, истинските причини за неуспеха. На борбата за политическото освобождение произтичат от цялото развитие на българското възрожденски общество, с неговите качества и недостатъци и преди всичко от слабата и недостатъчна зрелост на българската национална буржоазия.
Въпреки всичко Априлското въстание като „морална революция“ представлява историческо постижение на българския народ. Несъвместимостта между стремежите на младата нация и на турските султани проправят пътя към освободителната война през 1877-1878 година.

Сакар нюз
От Сакар нюз април 29, 2017 11:22
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Реклама

Чуйте това!

Новините по дни

ноември 2017
П В С Ч П С Н
« окт.    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930