Божидар Митев: „Работата ми не е за всеки, крие много риск“

Милена Митева
От Милена Митева декември 9, 2016 13:03

Божидар Митев: „Работата ми не е за всеки, крие много риск“

Акценти

  • Вестник Сакарнюз, брой 29/ 9-15 декември 2016 година

Свързани публикации

Представете се на читателите ни?
Божидар Митрев съм и представлявам фирма „Джапона“ от Стара Загора.

С какво се занимавате?
Занимавам се с разрушаване на сгради без взрив. Тази дейност я започнах преди 10 години.

Откъде тръгна всичко?
От Стара Загора започнах. Там съборих три предприятия. Основно работя в североизточна и северна България. В Разград четири години и половина събаряхме няколко завода. Най-големият на Балканите бе стъкларския там. Той беше първия, който разруших. Предприятието беше на площ 450 дка. Събарях го в продължение на година и половина. В Разград съм продал около 15 000 тона скраб, а общо от тогава досега – над 30 000 тона.

Има ли други фирми, които се занимават с тази дейност?
Единствено и смело мога да кажа, че само нашата фирма събаря по този начин без взрив такива големи високи сгради, кули, комини.

Разкажете за работата си?
Разрушавали сме и охладителните кули в Стара Загора. В Плевен сме събаряли пивоварен завод на “Плевенско пиво”. Общо взето това са по-големите предприятия от комунизма.

С каква техника работите?
Разполагаме с механизации – багери, оборудвани с механични щипки и чукове за разрушаване на бетона.

Как и защо избрахте да се занимавате с тази дейност?
Дойде от само себе си. Преди това съм се занимавал предимно с търговия. Започнах с разрушаването на едно предприятие в Стара Загора „Баритна мина“. Нямах идея как ще го съборя, но реших да рискувам. Наех си багери под наем и така стана. Видях, че има хляб в тоя бизнес, както се казва и постепенно си купи мои машини.

Не сте ли смятали да се занимавате с изграждане на сгради?
Не е мой приоритет строителството. Аз съм само разрушител.

Какви сгради ви предстои да разрушавате след тези в Харманли?
Сега предстои да взема един завод в Попово, който все още е действащ. Може би преди нова година ще започна да го събарям.

Колко сгради сте съборили?
Много са, не съм ги броил. Заводите са около 30, а сградите в тях са просто много.

Кои са били най-опасните?
Една от най-опасните е на “Каменица“ – „Плевенско пиво“. Тя е висока 35 метра. С нея се мъчихме около седмица, докато я съборим. Има много рискови сгради, които сме разрушили. Една от тях е кулата в Столник, която бе само от метал, без бетонови колони. Рискувахме много там.

Как действате в работата си?
Сгради, които са с високи колони им пробиваме колоните с перфоратор и ги зареждаме с паста, която като се налее в колоните и започва да разрушава бетона постепенно. Започва да работи в продължение на 24, 72 часа може и повече зависи как е направена. Тази паста раздува колоните, напуква ги и предварително сме ги връзвали с въжета и след това дърпаме докато се разрушат колоните.

С един и същ екип ли работите?
Да. Той е специализиран. Бързо работят, правят ремонти на място. Разбират от машини и знаят как да отстранят бързо проблемите. Те са и автомонтьорите на багерите. Този екип не го сменям от самото начало. Имало е много, които са идвали и са си тръгвали.

Какви трябва да бъдат багеристите, за да умеят да работят по този начин?
Най-вече трябва да са много добри специалисти и малко смели, луди бих казал. Защото не всеки се навива по този начин да се навре под сградата и да бута с тарана. Това е най-рисковия момент на събарянето, когато се налага да се щипят колоните. Училището, което събаряхме в Харманли е сграда висока 20 метра. Багерът е с 8 метра стрела, а тарана е 6. Сградата падна на 3 метра от машината, но той не се паникьоса изобщо.

Как обезопасявате терена?
Ограждаме с ленти.

Имало ли е инциденти в десетгодишната Ви история?
Не. Много хора ни търсят само заради това, че събаряме по този начин. Когато има взрив се оскъпява много повече събарянето, пък и не навсякъде се позволява да се взривява.

Смятате ли да разширявате дейността?
Не бих казал, защото не остана много за събаряне. Намаляха предприятията. Има още две – три и предполагам, че близките две-три години ще издържа, но се преориентирам в друг бизнес.

Какви са бъдещите Ви планове?
Мисля да се занимавам с аквакултура и да отглеждам риба.

Какво ще кажете на хората, които смятат, че е много лесна вашата работа?
Не е за всеки. Има много риск и да не опитват. (смее се)

Разкажете интересна случка от кариерата си, която няма да забравите?
В Разград чакахме една сграда да падне 3 – 4 дни. Тя бе много по-висока от тази в Харманли, 35 метра. Махнахме и колоните и стоеше само на трегер. Седем етажа бяха във въздуха и не пада. Бетоните пукаха, стъклата се пръскаха и на 4 ден падна. Тогава събаряхме само с булдозер. Събарял съм три комина на ръце. Багерът го подготви отстрани и после стана рисково, защото машината не можа да излезе отстрани. Падна буквално до нас. Имам един комин дето го съборих с 5-килограмов чук, като го бих 10 минути. Там беше шоу. Оставихме го само на един крак в посоката на падане.

Така ли поддържате форма?
Аз и работя. Не се срамувам да си облека работните дрехи.

През всички сезони ли работите?
Абсолютно. Само да има работа. Работили сме на минус 24. Няма проблем да работим и в големи жеги.

Защо избрахте по-трудният начин да разрушаваш, а не с взрив?
Защото по този начин е по-евтино. Много хора ни търсят само заради това. Когато има взривни работи вече много се оскъпява разрушаването. Без взрив е много по-безопасно. Не навсякъде позволява да се взривява. Като пример за това мога да дам охладителните кули в Стара Загора. На 25 метра от тях има газстанция с 1 500 тона газ. Единствения начин е да бъде разрушена с взрив е да бъде спряна работата за 20 дни, което ще му струва на собственика 500 хил. лева.

В България не останаха сгради за събаряне. Не сте ли се замислили да тръгвате към съседните страни?
Да. Сега на мушката ми е Румъния. Там все още не са започнали да събарят, а имат много стари предприятия, много заводи.

Божидар Митрев е човекът, който премахна най-старите и опасни сгради в Харманли.
Първата от тях бе тази на Монопола. На 21 февруари 2016 година тя остана в историята. Намираше се на бул. „България“ и в продължение на години създаваше опасност за пешеходците, които се движеха покрай нея. От фасадата й непрекъснато падаха части от мазилки и тухли, което наложи тротоарът до нея да бъде затворен.
От края на миналата година е собственост на харманлиец, кой бе предупреден от общината да я приведе в безопасен вид. Ремонтирането й е безпредметно и затова след като е извадил всички разрешителни, собственикът е решил да я събори и така да реши проблема.
Втората разруха, която фирма „Джапона“ премахна, бе 6-етажната жилищна сграда без стълби в началото на месец ноември . Преди години тя е била предвидена за общежитие на тъкачния завод „Маргарит Гогов“. Издигнати са 6 етажа от нея, но след това строителството изведнъж спира, преди да са монтирани стълби за достъп до помещенията. Постройката стана известна като символ на недостроеният комунизъм. Тъй като е опасна, местните съветници взеха решение тя да бъде съборена, а на нейно място ще бъде създаден парк.
Третата сграда, която последва съдбата на другите две, бе недостроената гимназия. Това се случи в края на месец ноември.
За премахването на двете опасни постройки взе решение Общинският съвет в Харманли. Това стана след като експерти установиха, че са опасни и не могат да бъдат ремонтирани. Освен това към тях никой не е проявил икономически интерес за закупуване. Преди разрухата на първата сграда фирмата разруши стари постройки в РПЦ Харманли.

Милена Митева
От Милена Митева декември 9, 2016 13:03
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Реклама

Чуйте това!

Новините по дни

декември 2017
П В С Ч П С Н
« Ное.    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031