Бригадирска епопея

Сакар нюз
От Сакар нюз август 13, 2015 04:11

Бригадирска епопея

Акценти

  • Годината беше 1947
  • Положиха се основите на Химкомбината в Димитровград
  • Исках и мечтаех да стана художник

Свързани публикации

СИМЕОНОВГРАД | Васил Станев |

След завършване на седми клас трябваше да продължа в нашата реална гимназия. Да, но аз нямах такова желание. Дълго отлагах съгласие да бъда трето поколение железничари.

Исках и мечтаех да стана художник. Родителите ми настояваха да уча в ж.п. училище. Накрая склониха, но вече беше късно за кандидатстване. Единственото спасение да продължа да уча, беше нашата гимназия с единствената мисъл, че това ще е временно. Приготвиха ми новата ученическа униформа. На левия ръкав задължително носехме знака на училището и номера на ученика. Моят номер беше 49. Имах учители, които обичах, а и такива, които не. Не, че ги мразех, но не ги обичах. След завършване на срока, много от тях не се връщаха в училище заради слабия безнадежден успех. Аз имах надеждата, че ще вървя напред. В мен зрееше идеята, която нямаше да се хареса на родителите ми. Бях непоколебим в решението си да прекъсна обучението си в Маришката гимназия.

Малко след 9.ІХ.1944 г. България се превърна в грандиозна строителна площадка. Във всеки преглед преди игрален филм даваха строителството на много заводи, електрически централи, язовири, пътища, ж.п. линии.

Сложи се началото на Бригадирското движение

Годината беше 1947. Положиха се основите на Химкомбината в Димитровград. Младежта с радост се включи в строителството на така наречената Нова България.

Отиваха по строежите, даряваха своя труд за едно светло бъдеще. Бъдеще за своите деца и внуци.

Този трудов героизъм беше показан в много вестници и списания. Някои трудови подвизи бяха филмирани като „Димитровградци” с Калоянчев, като „Утро над родината” с Апостол Карамитев. Този младежки ентусиазъм зарази и мен. Взех решение и аз да облека синята бригадирска униформа. Беше месец май. На трети беше първата смяна.

Преди това всеки един от нас трябваше да мине през медицински преглед. Наредихме се пред кабинета на д-р Геню Митев. Изкъпах се, приготвих се за прегледа. Доктора беше седнал на стол, преглеждаше всеки минаващ пред него. Минавахме, като дърпахме гащетата надолу. Доктора гледаше за херния, готов ли е за тежък физически труд. Дойде моя ред, дръпнах гащетата и чаках одобрението му. Вместо това, той свали

Свали очилата и ме погледна „Ти къде бе пишок , за къде си се стегнал. Майка ти, татко ти знаят ли?”

Не отговорих веднага, но събрах смелост и излъгах. „Знаят”-казах. „Чакай, чакай, не си ли на Георги мостовака син” – поклатих глава за „да”. „Преди няколко години едвам те спасих от водния плеврит бе момче. Да се къпеш през зимата на „Иванов ден” в Марица с това момиче.. Нямам.

Думи. Сега така и така си тука,дай да те чуя”… Пречука ме с пръсти, сложи слушалката – „Дишай, издишай. Добре са дробовете, но за бригада, забрави. След две-три години. Следващия моля”. Излязох с наведена глава. Седнах от вън на стълбите и ха да заплача, но се въздържах. При мене дойдоха Данчо и Стайко. „Не се отчайвай Васко с нас си, горе главата”. Прибрах се м къщи. Нямаше никой. Извадих картонения кафяв куфар и в него подредих каквото се сетих : ризи, потници, гащега, няколко чифта чорапи, пуловер, яке. Не забравих и устната си хармоничка. Сутринта вместо на училище потеглих за гарата.

Куфарът бях скрил, готов в една от резервните стай. След като го взех, чантата с учебниците оставих на неговото място с бележка : „Майко, татко не се сърдете, прекъсвам училище, отивам бригадир. Обичам Ви „простете”. Ще се обадя от там „.

Минах през вагоните, криейки се майка да не ме види, защото работеше на гарата.

Дойде влака, метнах се с другите във вагона и толкоз. Имаше и група от Харманли. Ще бъдем в една бригада. – командира е от там. Влака тръгна. Някои се опита да подхване песен. С разговори, кой от къде е, какво работи. А някои опитаха вицове. Пристигнахме на гара Крумово. Влака спря. От перона се даде команда „слизай, последна гара”. Човекът дал командата беше облечен в бригадирски костюм с нещо като пагон над джоба и две звезди на лявата страна.

„Другари, момчета, разположете се под сенките , чакаме влака за Асеновград. Не след дълго влакът дойде. На Асеновградската гара пристигнахме много бързо. Тръгнахме нагоре към балкана, към Родопа планина. Повървяхме доста и пред нас се откри лагера на бригадирите. Сградите бяха едноетажни спални помещения. Строихме се, др. Мирчев каза няколко думи, представи себе си и командира на нашата чета и в заключение каза : „Хайде добре дошли и на добър час. Желая Ви бъдещи трудови успехи”.

Влязохме в помещението дълго десетина метра. Леглата –наровете бяха от двете страни с пътека по средата. Отдолу за дюшек- слама покрита със зебло Мой съседи по „легло” бяха Дончо и Стайко. Настанихме се, подредихме багажа. Някои излязоха да разгледат, други си полегнаха. Този ден бяхме свободни, утре на работа. Ще падне голямо копане. Работата беше разпределена. Нормата беше три кубика. „Не е лесно, но ще се справя”.Разпределиха се на групички по двама – трима човека. Останах сам. Понеже бях малък и физиката ми не вдъхваше доверие за такъв труд, затова останах в страни на групите. Седнах отчаян. Стайко и Дончо се спогледаха, чух само „добре”.

„Хайде Васко при нас”. От радост нещо се преобърна в мен. Радостен порив и тръпки нахлуха в тялото ми. Очите ми се напълниха със сълзи. „Хайде Васко, всичко е наред. Хващай количката, ние копаем, ти караш”. Скочих към количката, но се спънах и паднах. Моите другари се засмяха – „Полека, още не сме почнали и ще дадем първата жертва. Полека има време за бързане, почва се бавно”.

Теренът беше равен, затова карах количката без много усилия. В края на работния ден краката ми се разтрепериха. Работния ден свърши и групите се отправиха към лагера. Още с влизането в помещението се хвърлих в обятието на „леглото”. Дните минаваха един след друг. Ръцете започнаха да ми се схващат. Мазолите, които бяха се появили на дланите ми, колкото и да ги пазех се пукнаха. Китките и ставите ми се подуха. Мълчах и карах, карах и мълчах. Към полунощ не можех да устоя на болките, лекичко се измъкнах навън. Сложих ръцете си в кофа с вода. Имах чувството, ме водата завря. Така се отпуснах и съм задрямал. Като се прибрах ми хрумна идеята за ръкавици, но такива няма. Тогава рязнах ръкавите на една по-дебела ризка вместо ръкавици и отидохме на работа. Така облекчих малко болката, но не се предадох. С всеки изминат ден ставах все по-силен. Дланите ми станаха като ходила твърди, вече не им обръщах внимание. Нормите изпълнявахме, е , знамето не дойде при нас, но нали беше в нашата чета. Имаше едно младо момче, което през цялата бригада, не позволи то да се ветрее в друга група. Среден на ръст, широкоплещест, мускули като „буци”, получи прозвището „багера”. Не му запомних истинското му име, защото все му викаха – багер ела, багер как си и т.н. , но беше от нашите села.

Така живота в бригадата продължаваше. Вечер палехме бригадирски огън, около него танцувахме и завъртахме кръшни хора, макар и изморени.

Аз се изявих малко като музикант с хармоничката, даже през почивката си посвирвах.

Влюбих се в едно синеоко, пухкаво момиченце – поне така изглеждаше в моите очи от Пловдивското село Куклен, но така и не му разкрих чувствата си. Но чувствах, че тя се досещаше. Търсех начин да съм все до нея, но и тя не ме избягваше. Стояхме и си приказвахме. Смелост не ми достигна да й кажа, че съм влюбен в нея. Разделихме се накрая с приятелска целувка. През почивните дни ходихме на излет. Посетихме манастира „Св. Петка”. Там се е крил апостола на свободата Васил Левски. Посетихме още и „Асеновата крепост”, концлагера „Гонда вода”, „Четиридесетте извора” и др. места свързани с нашата история.

Ръководството на бригадата един ден след работа ме извика. По пътя ми се въртяха най-различни мисли, незнайни може би. Дали родителите ми са се обадили. Аз писах къде се намирам. „Да сигурно са те”. Почуках, влязох.”Сядай !”- каза др. Мирчев. „Васко, имам идея. Какво ще кажеш, ако всеки ден издаваме „мълния” за постигнатите резултати във всяка една група и бригада. Можел си да рисуваш и пишеш, така ли е „?. „Така е др. Мирчев”. „ Туш, кадастрони, мастило, четки, бои ще ги имаш, ето в тази стая”. „ Добре др. Мирчев. Сега пък аз имам молба. Искам да кандидатствам в художественото училище в гр. Троян. Ще ме пуснете ли ? Изпита е на 20 юни, след седмица. Ако ме пуснете ще се обадя на моите родители, на майка ми да ме придружи. Оня ден й писах къде се намирам.

„Разбира се, че ще те пусна, иска ли питане”. Сложиха ми две нашивки и станах бригаден „Стършел” и художник на бригадата. След няколко дена майка ми дойде. Приеха я в стаята за гости и свиждане. Там никои не беше влизал. С влизането ни краката ни почерняха от бълхи. Изскочихме като изстреляни навън. Бълхите скачаха както като отвориш шише сода. А дървеници, не можем да се оплачем. Дойдоха, напръскаха сутринта след като излязохме на работа. Заключиха до вечерта. И като в приказките. Пода и наровете, едно пръстче с дървеници. Изметохме цели кофички.

Изпитите бяха по български и рисуване. Добре , че нямаше математика, късмет. Върнах се в бригадата. Адреса си дадох на двете места за резултатите : Приет ли съм или не !.

Заех се с новата длъжност и чаках с трепет и нетърпение резултата. Взех да издавам всяка седмица стен-вестник „Стършел”, а всяка сутрин „Мълния”.

Започнахме подготовката за бригадирската маршова песен. Взехме второ място от десетте формирования. Мощно бригадирско „ура” и вечерта забава. На обяд шницел и лимонада.”Смешно нали ?”.

Получих дългоочакваната телеграма. Сърцето ми бие, ще изфръкне. Отварям е бавно почвайки от ъгъла на телеграмата. Отворих я. „Привет”- пишеше. Ударих кепето в земята. Почерпих с бонбони. Работата продължи. Багера не предаде знамето до края на бригадата.

Всичко вървеше много добре, както беше планувано. Бригадата свърши, аз бях радостен, веднъж, че съм приет в мечтаното от мен училище и се гордея, че бях бригадир – строител, както се изразяваха по вестниците по онова време – строител на нова България.

Бригада „Кочо Ковачев” „Асеница” І-ва смяна , 1949 г.

20 май 2013 г, Симеоновград

Сакар нюз
От Сакар нюз август 13, 2015 04:11
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Реклама

Чуйте това!

Новините по дни

ноември 2017
П В С Ч П С Н
« окт.    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930