Държавната агенция на бежанците отговори на харманлийци

Сакар нюз
От Сакар нюз януари 30, 2015 15:19

Държавната агенция на бежанците отговори на харманлийци

Председателят на ДАБ Никола Казаков изпрати вчера писмо до Тодор Тодоров, председател на УС на Движение „ЗАЕДНО ЗА ХАРМАНЛИ“, с отговори на всички въпроси, зададени от харманлийци относно дейността на Регистрационно-приемателния център. От движението събраха през декември, м.г., всички питания на граждани и ги изпратиха за отговор на Държавната агенция за бежанците. Поради рокадите на върха в агенцията, отговорите пристигат сега от новия й председател г-н Казаков. На срещата с главния секретар на ДАБ на 22 януари, т.г. в Харманли, тези въпроси бяха отново зададени от Янко Янков, зам.-председател на гражданската организация.

Ето въпросите и отговорите на председателя на ДАБ:

– Колко са търсещите закрила в момента в РПЦ Харманли, какъв е неговият капацитет?

– През 2014 г. В ДАБ има регистрирани 11 081, търсещи закрила лица. Регистрационно-приемателен център Харманли е регистрирал 4881 чужденци. Към настоящия момент в териториалното поделение на ДАБ в Харманли са настанени 1956, търсещи закрила, при капацитет за настаняване 3340 лица.

– Кой отговоря за сигурността на центъра? Има ли видеонаблюдение вътре и по оградата на центъра? Въведен ли е вечерен час?

– За вътрешната охрана на центъра отговаря фирма „Викинг Николов“ ЕООД. Предстои изграждането на система за видеонаблюдение.

– При наличие на нарушения от търсещите закрила лица, какви наказания се налагат?

– При наличие на нарушения от търсещите закрила, в поделението се прилагат съответните мерки, съобразно Правилника за условията за настаняване и вътрешен ред на РПЦ и ТЦ на ДАБ при Министерски съвет. В него е определена и часова рамка, в която пребиваващите могат да го напускат и в частност да се прибират в него. Последната не трябва да бъде възприемана като вечерен час, в смисъл на наложено ограничение или нарушение на техните права, а само като едно изискване към тях, заедно с редица други, за които чужденците биват уведомявани надлежно при настаняването им. Всичко това е направено с цел безпроблемното пребиваване на чужденците в поделенията, осигуряването на спокойствие за всички настанени лица, както и опазване на реда в центъра. Часът за прибиране в РПЦ Харманли за чужденците е 22 часа.

– Какви мерки се вземат от българското правителство за справяне с увеличения миграционен натиск?

– Основните функционални задължения на ДАБ са свързани с разглеждането на молбите за закрила, изясняването на всички факти и обстоятелства около бежанската история на чужденците и взимане на съответното решение за предоставяне на международна закрила или отказ от такава. Механизмите за контрол на миграционните процеси са в компетенциите на съответните дирекции на МВР.

– Какво се прави за интегрирането на тези хора в обществото? Колко от тях ходят на училище? Имат ли желание да учат български език? Имат ли желание за започнат работа, каква работа им се предлага?

– Съгласно чл. 53, т. 1 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, ДАБ организира приемането и временното настаняване на чужденците, подали молба за статут или получили закрила на територията на Р България, и в сътрудничество с Български червен кръст и други неправителствени организации им оказва съдействие за адаптиране към българските условия; организира курсове по български език и професионална квалификация.

Интеграцията в българското общество е единственото трайно решение за получилите международна закрила в страната ни с оглед изпълнението на международните ангажименти на България по отношение на участието й в общата Европейска система за убежище и свързаните с това предизвикателства за българското общество, за социалната система и трудовия пазар. Наложително е прилагане на програми и мерки, свързани с решаване на проблемите с адаптацията и интеграцията на лицата, получили бежански и хуманитарен статут.

Процесът на интеграция е сложен и продължителен, включва различни взаимосвързани законови, икономически, социални и културни измерения, като всички те са важни за постигане на успешно социално включване и независим живот на получилите закрила. По време на производството за предоставяне на закрила, се осигурява начално обучение по български език, когато лицето е настанено в РПЦ на ДАБ. Ако лицето е на външен адрес също трябва да се търсят възможности за предоставяне на обучение по български език. След връчване на решението на предоставяне на закрила, лицата получават възможност за участие в Националния план за действие по интеграция /НПДИ/. Те попълват и подават заявление за участие. То се разглежда от компетентен орган и се набелязва индивидуален интеграционен план, който включва пакет от мерки за интеграция. Подписва се споразумение, определящо правата и задълженията на страните. Лицето се изпраща в съответната община, където ще се провеждат мерките по НПДИ. Получилите международна закрила се включват в курс по български език, продължаващ 6 месеца – 600 учебни часа, за достигане на равнище А2 или В1 по Европейската езикова рамка в зависимост от образователното ниво. По време на езиковото обучение се организират и часове по социална ориентация, насочени към запознаване със социалната система в страната, политическото устройство, културните традиции и обичаи и др. Децата се записват в училище. След успешно приключване на езиковия курс лицето се насочва към професионална ориентация, квалификация, преквалификация. По време на участието в НПДИ, лицата имат право на здравно осигуряване и достъп до социални услуги, предоставени от Бюрата по труда. След приключване на участието в НПДИ получилите закрила могат да се установят където пожелаят в страната, като самите те вече носят отговорността за наемането на жилища и издръжката – своята и на семействата си. Те имат право да се регистрират като търсещи работа и да получават социално подпомагане по реда, предвиден за българските граждани.

– Каква част от кандидатстващите за закрила и настанени в РПЦ Харманли, са получили статут на бежанец, хуманитарен статут, убежище или временна закрила, съгласно Закона за убежището и бежанците в Република България?

– Р България предоставя 4 вида закрила – убежище, статут на бежанец, хуманитарен статут и временна закрила.

Убежището е закрила, предоставянето на която е в прерогативите на президента на Р България. Временната закрила се предоставя от Министерски съвет, когато е въведена с Решение на Съвета на ЕС, за срока, определен в него.

Председателят на ДАБ предоставя 2 вида закрила – това са статут на бежанец и хуманитарен статут. Във връзка с горното през 2014 г. от чужденците, регистрирани в РПЦ Харманли, статут на бежанец са получили 1868 лица, хуманитарен статут – 132.

– Колко струва един кандидат за бежански статут на държавата и какви услуги са калкулирани в сумата?

– Съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗУБ, по време на производството чужденецът има право да остане на територията на страната, на подслон и храна, на социално подпомагане по реда и в размера, определени за българските граждани, на здравно осигуряване, достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване, на психологическа помощ и др. Точен отговор на въпроса колко струва един кандидат за международна закрила не може да бъде направен, тъй като това зависи до голяма степен от неговите индивидуални потребности и нужди, здравословно състояние, от вида и продължителността на провежданото с него производство и много други фактори.

– Защо бе обявена една бройка на хора, които ще се настанят в лагера в Харманли, но после на няколко пъти бе променяна и до кога ще продължи това?

– Капацитетът за настаняване в РПЦ Харманли е за 3340 лица от края на октомври, 2014 г. Причината за първоначално посочената 1900 е, че сградите и помещенията за настаняване на чужденците в териториалното поделение трябваше да бъдат приведени съгласно европейските минимални стандарти, да бъдат оборудвани и пр.

– Защо, наред с пострадалите от войната хора от Сирия, се приемат и други, в чиито страни няма война и размирици?

– Всеки чужденец, намиращ се на територията на Р България, може да подаде молба за закрила. Нейната основателност се проверява в проведеното с лицето производство. Въоръжените конфликти в съответната държава по произход е само една от хипотезите, залегнали в ЗУБ, заради която даден чужденец би следвало да получи статут.

– Защо в една бедна страна като България се приема неограничен брой кандидати за бежанци, докато много по-добре развити икономически страни дават квоти за прием и то доста малки?

– Р България спазва международно право и поетите ангажименти като държава –членка на ЕС, в това число и по отношение на бежанското право.

– Защо хора, след като са получили бежански статут, продължават да живеят в лагера и биват издържани от държавата? Колко време може да продължи това?

– Нормата на чл. 32, ал. 3 от ЗУБ предоставя тази възможност.

– Във връзка с евентуалното връщане от други европейски страни на лица, получили или търсещи закрила, които са регистрирани в България, но са били засечени от властите в други държави – колко души се очаква да бъдат върнати и колко от тях ще бъдат настанени във ВПЦ Харманли?

– Отговорът на този въпрос е развит изчерпателно и качен на сайта на ДАБ.

От екипа на „Сакарнюз“ припомняме, че на срещата с гражданите на Харманли, провела се на 22 януари, главният секретар на ДАБ Златко Александров бе категоричен: дори и 100 души да бъдат върнати, те няма да бъдат настанени в РПЦ Харманли.

snimka zaedno za harmanli

 

Сакар нюз
От Сакар нюз януари 30, 2015 15:19
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Реклама

Чуйте това!

Новините по дни

ноември 2017
П В С Ч П С Н
« окт.    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930