Галина Вълева: „Да си ловец е голяма отговорност”

Милена Митева
От Милена Митева август 23, 2017 20:18

Галина Вълева:  „Да си ловец е голяма  отговорност”

Галина Вълева е на 28 години, родена и отраснала в град Харманли, сега живее в София. До 12 клас е учила в езикова паралелка, а след това е завършила бизнес икономика в УНСС – София. Има грамота за отличник. Завършила е магистърска степен със специалност финанси. В момента работи за Кола-Кола, в отдел смаркетинг, и се занимава с пазарни проучвания.

Галина, сподели ни как реши да се занимаваш с това нетрадиционно за жени хоби?
Общо взето при нас това е традиция. Прадядо ми е бил ловджия, баща ми и чичо ми също, а сега и съпругът ми Стоян. Едната от причините е, че за мен това не е нещо странно. Втората, че си е родова традиция, както вече споменах, а третата – че е един от начините, в който можеш да бъдеш сред природата и да останеш сам със себе си. Има и други възможности, разбира се. Но да си ловджия си е още една тръпка, която можеш да изпиташ. В нашето семейство ловът не е забранена тема и винаги ми е било интересно, когато говорят за него. Може би, защото съм момиче, затова не съм го обмисляла по-рано като вариант да стана официално ловец.
Няколко пъти, когато баща ми и съпругът се организират да ходят на лов, им казвам: Еее, сега да дойда и аз с вас да се разходя, да усетя тръпката. Те все ми отговаряха: “Хайде, защо не вземеш да пробваш да станеш и ти ловец.” И така, отначало на шега, се записах в курса, прочетох и книгата… Много беше интересно.
Нещо друго, което много ми харесва и с което не бях много запозната. Освен че си част от дружинката, че имаш отговорност към безопасността на хората, имаш отговорност и към природата и животните. Ловците имат много задължения – да поддържат района на дружинката, извършват преброяване на животните, хранилки за тях, поддържане през зимата и лятото. Тази страна на лова много ми харесва. И тъй като съм член на дружинка от родния ми край, а живея в София, ще ми бъда малко трудно да съм изцяло активна в участието в такъв тип дейности.

Какво е да си жена-ловец?
В днешния свят ние жените взимаме все повече надмощие в странни и различни тематики и области, защо не и в лова?
Това да си ловец като цяло е голяма отговорност, най-малкото, защото боравиш с оръжие, отговаряш за живота на околните, твоя и за животните, тъй като си има подборен лов – какви животни по кое време от годината може да се отстрелват. Много се запалих по темата. Голяма наука е, която пък е свързана с други големи науки. Така се стига и до собственото опознаване. Една вечер седях и си мислех, че освен бозайници, ние сме и хищници. Ядем месо, или по-голямата част от нас, и не трябва да се срамуваме или притесняваме от природата и от това, че до преди няколкостотин години по тоя начин нашите предци са добивали прехраната си. Това е нещо напълно нормално.

Как мина първият ти излет? С какво оръжие беше?
Аз сега изкарах курса. На самото откриване на ловния сезон бях в чужбина и не успях да отида на лов, затова тепърва предстои да се включа. За момента съм с една от пушките на съпруга ми, но тя ми идва доста тежка и затова съм си харесала една двадесети калибър, с която се надявам да се сдобия съвсем скоро (смее се). Така че нямам все още лично оръжие.

Какви са ти очакванията за предстоящия лов? Имаш ли някакви притеснения?
Не съм сигурна дали ще успея да отстрелям. Най-малкото, защото първо не знам дали ще излезе нещо и второ – дали ще успея да улуча, макар че като цяло добре се справям със стрелбата. Очакванията ми са свързани по-скоро с това, че ще изляза на излет, но и със отговорността, че ще бъда с пушка в ръка. Самата тръпка, по-скоро това са ми очакванията от към усещане, не толкова от към лова.

Как те възприемат мъжете, заставайки до тях?
На изпита беше много интересно. В момента, в който се приближих, усетих тридесет погледа върху себе си. Аз не се смутих – поздравих ги момчетата. Хубавото беше, че към края на дългия изпит те се отпуснаха пред мен, започнаха да се шегуват и говореха типично мъжки неща. Аз също подхвърлях шеги. Щом са посмели пред мен да си говорят на такива теми, значи ставам за ловец. Всички бяха впечатлени от това, че съм добре подготвена и знам доста за лова.
По време на обучението много се шегувахме за стрелбата. Масово мъжете имаха по рамената синини, не можеха да си мърдат ръцете. Аз с рамото бях много добре – прикладвах си пушката и нямах абсолютно никакви притеснения. На мен обаче бузата ми беше синя и като ходех на работа колегите ме питат: “Какво става вкъщи – да не сте се били?” Аз им казвам: Пушката е в мен! Кой ще посмее да ме бие?!” (смее се).

Как реагираха приятелките ти, след като им сподели?
Аз им казах при свършен факт. И те, естествено, бяха супер учудени, защото е малко неприсъщо за мен. Беше им много интересно, след като им разказах за всичко това, което сега споделям с читателите за лова. Бяха много впечатлени. Една от тях също прояви интерес. Имам една позната от Сливен, която е ловец и вече с нея си обсъждаме спокойно за ловно облекло, за различни пушки и други неща, свързани с темата.

Кое е предимството и двамата в семейството да сте ловци?
Това е още една възможност да бъдем заедно, след като имаме общо хоби!

Смятате ли да съхраните традицията на рода и да го предадете на следващите поколения?
Ами да, защо не?

Какви идеи имаш за в бъдеще?
Млади хора да се съберем и да залесим някаква територия, в която растителността е унищожена от пожар.

Милена Митева
От Милена Митева август 23, 2017 20:18
Напиши коментар

1 Коментар

  1. Боби Бобев август 23, 21:03

    Човекът е единственото същество, което убива за удоволствие. Животните убиват за да се нахранят, или да защитят себе си и семейството.

    Отговори на този коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Реклама

Чуйте това!

Новините по дни

ноември 2017
П В С Ч П С Н
« окт.    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930