Гратис във влака, заради нощен бар

Сакар нюз
От Сакар нюз октомври 18, 2017 07:44

Гратис във влака, заради нощен бар

Симеоновград | Васил Станев

Като завърших гимназия, се появиха две неизвестности в живота ми – казарма или академия. За да вляза в академията, се иска много труд и усърдие, и най-вече талант. Учителят ми по рисуване, другарят Димитров, многократно ме убеждаваше, че го имам и трябва да продължа напред. Аз свикнах с тази натрапчива мисъл и не можех да я пропъдя от съзнанието си.
Започнах трескава подготовка, няколко пъти, може би 7-8, ходих до Пловдив и до София при професор – художник. Правих няколко рисунки от натура на женска и мъжка глава и ги носих да ги проверява, за да ми каже къде да наблегна и да ми даде нова задача.
Ето, че дойде време за изпитите в София в Художествената академия на ул. „Шипка” 1, в центъра. Заминах за столицата с още трима мои приятели: Богомил Стойчев, Иван Гогов и Гошо. Аз и Гошо щяхме да кандидатстваме в художествената, а Богомил и Иван в театралната академия. Настанихме се в апартамента на вуйчото на Гогов на ул. „Ген. Заимов” – стара, модерна кооперация с голям, модерен апартамент. В една от стаите се мъдреше пиано. За пръв път виждах такъв апартамент. Търкаляхме се на големия персийски – два пръста дебел килим на воля. Там направихме гениален план къде ще ходим на другия ден.
Решихме да се разходим из София. Заобиколихме ЦУМ и влязохме вътре. Не знам колко време сме обикаляли, но когато излязохме навън, беше тъмно. Не бяхме разбрали кога се е стъмнило, защото вътре в залите беше ослепяващо светло и осветителните тела ни заблудиха.
– Боги, какво ще кажеш тази вечер да идем на бар – предложих и всички се спогледахме. Намерихме го. На входа стоеше човек, специално облечен като генерал с лампази, фуражка и бели ръкавици.
– Добър вечер, момчета, заповядайте. На бар ли? – обърна се към нас „генерала”.
– Да, на бар – отговорих и погледнах към другите.
– Добре сте дошли тогава, но в този вид не може да влезете.
– Защо да не може да влезем, какъв ни е видът? – учуди се Гошо.
– Не знаете ли? От къде сте?
– От провинцията, от Марица, Сеймен, от далече, чак от турската граница.
– Разбрах, знам къде е . Там отидоха три години от младостта ми. Служих в „черния полк” и имах приятелка Желка. Та, тука има правила, момчета. В бара се влиза официално облечен, с костюм и вратовръзка.
– Добре, ама ние нямаме, значи ли, че няма да влезем. Дошли сме да кандидатстваме за висше. От къде вратовръзки?
– Спокойно – каза „генерала” – ще ви уредя. Ето тука – и показа към една тясна врата – има гардероб, който разполага с такива атрибути – реквизит за такива гости като вас.
– Струва ли нещо? –попита Гошо.
– Струва. Зависи, колко часа ще стоите, за колко сте ги наели?
– Ами добре, да речем за час, час и половина. Колко?
– За час и половина – 4,50 лв., три лева на час.
– Е, приятели, какво ще кажете? Ще се потопим ли в нощния живот на София? Аз съм за.
– Щом си за и ние сме за – каза Боги.
Избрахме си по един костюм, пременихме се, оправихме си алабросите и влязохме. Едно пиколо ни посочи масата и ние се настанихме. Играхме, пихме, веселихме се и „плакахме” като плащахме, защото, като видяхме сметката, ни се стричи дъвката – беше космическа. Бяхме си поръчали по едно голямо уиски – шотландско „Сто гайди”, безалкохолни, фъстъци, бадеми за мезе, поръчката я повторихме и накрая си тръгнахме с празни джобове. Оказа се, че общо сме останали с 33 лв., сиреч до края на престоя ни в София ни се падаше по 6,50 лв. на ден. Хайде сега „трай, коньо за зелена трева”. Прибрахме се с една стиска ядки, фъстъци и бадеми. Някъде към 4 часа сутринта усетих, че коремът ми започна да къркори.
Сутринта закусихме с по една баничка и лимонада и отидохме на изпита. На гарата събрахме пари само за два билета, аз пътувах с легитимация, а трябваха пари още за един. Ами сега. Огледахме се за някой познат маричанин, но за съжаление ударихме на камък.
– Сега, приятели, ще рискуваме. Ето как, този номер го направихме с Гуспата и Дело. Тогава бяхме трима, пътувахме от Кирково до Пловдив с два билета, а сега ще пътуваме четирима с два билета до Сеймен. Ето какъв е номерът. Понеже София е първа гара, кондукторът винаги проверява, затова единият ще стои с багажа близо до тоалетната, а другите трима ще са вътре в нея докато мине проверката. Подаваш двата билета и казваш, че другият билет е на сестра ти, която е в тоалетната. След като кондукторът си тръгне, останалите изскачат от нея, освен ако някой не е припаднал вътре от миризмата. Шегувам се, момчета, за припадъка.
И така, номерът мина и ние се прибрахме по-живо, по здраво. Остана да чакаме резултата от изпита.

Сакар нюз
От Сакар нюз октомври 18, 2017 07:44
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Реклама

Чуйте това!

Новините по дни

ноември 2017
П В С Ч П С Н
« окт.    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930