Харманлийски диалект

Павел Атанасов
От Павел Атанасов юли 26, 2017 16:19

Харманлийски диалект

От доста време ме занимава мисълта да направя преглед на харманлийския диалект с някои от неговите особености, мястото му в палитрата от местни говори в рамките на българския език, отношението му към книжовния български език и взаимното им проникване и обогатяване. Знае се, ако не звучи предизвикателно, че в конкретни речеви ситуации изказът чрез определени диалектни форми и изразни средства е много по– точен и емоционално наситен, когато е направен в точната диалектна среда, отколкото чрез формите и средствата на книжовния език. Може да звучи еретично, но е така!
Всичко започна от внезапната проява на думичката „спитля“ /сплескам/ от детските и юношеските ми години, когато поставяхме стотинки върху релсите на жп линията и преминаващият влак така ги сплескваше, че те заприличваха повече на кори за баница. Детски игри!

Основни характеристи на българските говори

1. Знае се, че народните говори в българския език се делят на два типа: източни и западни. Всичко това зависи от изговора на старобългарския звук – ЯТ. В източните говори той е – Я под ударение: ряка, бял /х/ляб, бряг и т.н., а в западните – Е: река, бел хлеб, брег и прочие.
2. Има съществени различия между източните и западните говори при артикулацията на някои съгласни звукове. Така например при думата клетва звукът „Л“ при западните говори е с твърдо произношение /учленява се в средата на устната кухина/, а при източните говори произношението е меко /Л се учленява в предната част на небцето/.
3. Съществена разлика между източните и западните говори е т.нар. редукция /стесняване/ на гласните Е и О съответно в И и У: учИницитИ, вм. учЕницитЕ; Убувки, вм. Обувки; Учи, вм. Очи и т.н. Оттам следват и правописните и правоговорни грешки при малките, пък и при големите. Срещат се и грешки в обратна посока: Обих, вм. Убих; Ободох, вм. Убодох и т.н.

Някои особености на Харманлийския диалект

1. Неправилната употреба на личното местоимение в първо лице единствено число АЗ. Вместо това много често се чува Я или ЯЗ. Няма смисъл от примери, защото почти всички допускат тази грешка. С малки изключения.
2. Неправилната /според книжовния език/ употреба на притежателното местоимение НЕЯ, НЕЙНИЯ и кратката форма на личното местоимение Я. В разговорната реч на харманлиеца по–често се употребява НЕХИ, НЕХНИЯ, а кратката форма Я преминава в ГА: „видях ГА“; „/в/зех ГА“.
3. При образуването на бъдеще време също има различие от книжовния език. Частицата за бъдеще време в харманлийския говор е ЗЪ. Срещат се още ЖИ, ЖЪ, КИ, които са по – характерни за говора в околните села: ЗЪ, ЖИ, ЖЪ, КИ ида; ЗЪ, ЖИ, ЖЪ, КИ дойда и т.н. В последните години се забелязва известно приближаване с правоговора на книжовния език. По – често се чуват частиците ШИ или ШЪ. Това е благодарение на работата в училищата и централните и местни медии, където употребата на диалектната форма със ЗЪ има по – скоро емоционален пълнеж или просто намигване.
4. Императивната /заповед или молба/ форма на глаголите в харманлийския диалект се различават от формите на книжовния език по мястото на ударението – то винаги пада на първата сричка на глагола: /в/земи, иди, яла, вместо вземи, иди, ела.
5. Особено внимание заслужават някои изрази в съчетание с глагола ЯМ. Често могат да се чуят изрази от типа стига Я, нимой /недей/ Я, вместо правилните според книжовния език – стига си ЯЛ, недей да ЯДЕШ /повече/, не ЯЖ и т.н.
6. В харманлийския диалект се забелязват в някои случаи игнориране на правила от книжовния език. Това се отнася преди всичко за т.нар. палатилизация, при която твърди /заднопреходни/ съгласни преминават в предноезични /палатлни/ съгласни. Това обаче не се отнася за всички случаи, а само за отделни типични за харманлийския говор. Така например в израза „ПЕЧЕНИ ЧУШКИ“, К преминава в Ч спрямо нормите на книжовния език. В местния говор няма движение и заради това повсеместно се употребява „ПЕКАНИ ЧУШКИ“. Същото се отнася и за „ТОКАНА баница“, вместо „ТОЧЕНА баница“. В съществителни имена и причастни форми не се спазват описаните правила, свързани с палатилизацията. Например казваме РЪКА – РЪКИ, вместо РЪЦЕ; НОГА – НОГИ, вместо НОЗЕ; ОБЛЯКЪН, вместо ОБЛЕЧЕН.
7. Присъствието на частицата „ЩЕ“ служи като допълнително потвърждаване и няма нищо общо с частицата „ЩЕ“ при образуване на бъдеще време в книжовния език. В потока на речта, за да се покаже съгласие или разбиране след сказуемото или причастната форма обикновено се поставя споменаваната частица „ЩЕ“: чух ЩЕ, видях ЩЕ, така ЩЕ, хубаво ЩЕ и т.н.
8. Закономерност, която не се нуждае от обяснение, е присъствието на много думи от турски произход в местния диалект.

Някои специфични особености на Харманлийския диалект

1. Има четири глагола, които в харманлийския говор се употребяват не винаги според правилата на книжовния език. Това са глаголите: „СЕЯ, САДЯ, СТОЯ, СЕДЯ“. И ако за глаголите „СТОЯ“ и „СЕДЯ“ в голяма степен изказът зависи от положението на тялото в пространството /прав или седнал/, то за другите два глагола зависи от естеството на работата. Сее се семе, сади се дръвче. Излишно е да припомням народната песен „… как се сади пиперо“.
2. Внимание заслужава неправилната употреба на глаголите „ВЛИЗАМ“, „ИЗЛИЗАМ“, „СЛИЗАМ“, „ОБЛИЧАМ СЕ“. В харманлийския говор те се чуват като „ВЛАЗЯМ“, „ИЗЛАЗЯМ“, „СЛАЗЯМ“, „ОБЛАЧАМ СЕ“. Според мене това се дължи на пропуски в образованието, което можем да неречем „НЕСЪЗНАТЕЛНО БЯГСТВО ОТ ДИАЛЕКТА“. По същите причини се употребява неправилно „ДЖЕБ“, „ДЖЕБА“, вместо „ДЖОБ“, „ДЖОБА“.

3. В харманлийския говор се срещат и думи с променено ударение. Употребява се „ЛОЗЕ“, вместо „ЛОЗЕ“; „КОМАР“, вместо „КОМАР“; „САЛАТА“, вместо „САЛАТА“; „ТЕЛЕ“, вместо „ТЕЛЕ“.
4. Срещат се думи с разместени звукове. Може да се чуе думата „ПРЕШНЕЛ“, вместо „ПРЕШЛЕН“. Това се употребява както за тежестта на вретеното, което улеснява преденето, така и за отделните сегменти на гръбначния стълб. Друга такава дума е „БЪХЛА“, вместо „БЪЛХА“.
5. В книжовния език „ОНЯ ДЕН“ означава деня преди вчерашния. В харманлийския говор „ОНЯ ДЕН“ /ОНЬ ДЕНЬ/ означава неопределено минало време, събитието може да се е случило както преди два дни, така и преди няколко дни назад.
Извън вниманието ни останаха думи и изрази, които потвърждават спецификата на харманлийския диалект като например: „ФЧУПИХ“, вместо „СЧУПИХ“; „ХУРНА“, вместо „ФУРНА“; ДРУПКЪТЬ“, вместо „ДРУГ ПЪТ“; „НИМОЙ БАРА“, вместо „НЕДЕЙ ПИПА“; „ГРОБЕ“, вместо „ГРОБИЩА“; „МИШАН“, вместо „НИШАН“ и много други. Много интересна е формата за множествено число на думата „КОСЪМ“, при която /Ъ/ не изпада и се произнася „КОСЪМИ“. Има и много други такива, но за тях по –нататък.

КРАТЪК РЕЧНИК

на често употребявани думи в харманлийския говор
Искам ясно да подчертая, че за диалектните думи няма правоговорен и правописен речник. Аз съм ги записал така, както съм ги чувал и познавам.
А
адамкалък – както трябва
аджамия – неопитен, новак, млад
айрък – троскот
алащисал – свикнал, пригоден
аралък – пролука
адет – обичай
анджък – тъкмо
аргатин – ратай
артък – повече, предо-статъчен
Б
байгън – преситеност
бастиса – съсипа
бастърдиса, бастър – разпилява, унищожава
бахча – зеленчукова, овощна или черничева градина
баялдиса – преситеност
беслеме – храненик
биз-бизе – един до друг, близост
бозум – гроздобер
бонелка – вилица
боща – направо, без път, без правила
будак – чвор
бъкел – нищо, йота
В
вадънлъци – инструменти
втасал – узрял
възгеч – късно
възгещиса – размисля, отказва
Г
галек, галеци – налъм, налъми
галимация – безсмислено зрелище, бъркотия
гашоглав – гологлав, без шапка
гебе – бременна
гевезе – глезене, каприз, непонася неудобства
гидик – място за преминаване
гуджук – къс, нисък, късоопашато животно
гъчи се – бута се, нахалства
гьозум – джоджан
гьормедик – всеяден, ненаситник
гьотере – едно през друго
Д
давръндиса се – възстановява се
дал – клон на дърво
дернек – разговор между съседи пред двора
джангорка – джанка, слива
дробен – къс месо
диктисвам се – опъвам се, инатя се
дикиш – белег
дюздисвам се – нагласявам се, натъкмявам се
дюня – време
дюня – дюля
Е
ербап – смел, безстрашен
ешкере – видно
Ж
желва – костенурка
З
забелка – запръжка
завтасах – успях, пристигнах навреме
закърпа – кръпка
затрела – смотаняк
зиде – повече, много
И
изпъздял – повехнал, позасъхнал
изчурял – изгнил
ингисер – пирон
ищах – желание, влечение
К
каба – слаб, безволев
кавак – топола, преобръщам се
продължава
в следващия брой

калабалък – множество хора
кандисам – омръзна ми, отегчен
калъч – накриво
кама – уплътнител, точка при някои детски игри
карач – бряст
карпуза – диня
карък – неудачник, леко облечен
катъртарна – акация
калдупкам се – претъркалям се, прекатурвам се
каунь – пъпеш
керепеден – клещи
кестерме – направо, без път
кидирлия – с недостатък
кипра – хубава, стройна, гъвкава
кипря се – хубавея, гиздя се
кистисал – уморен, отпаднал
коландисвам – оправям
котарка – заградено място
конушмак – разговор между съседи през оградата
кукнал – клекнал
кулав – съкат
курдисам – нагласявам
кушку – стегнат, прибран, гъвкав
кълки – бедра
кьорфишек – измама, неосъществени очаквания
кюския – тояга
кютек – бой
Л
лакърдия – лековат разговор
М
мекик – мекица
мермележка – смесица
месал – кърпа
меше – дъб
миджия – безплатна помощ
муже – селянин /негативно/
мундар – небрежен, нескопосан, мръсник
мющерия – сделка
Н
намери му колая – намери му решението
назлъндисвам се – опъвам се, не се съгласявам
насюрял – пред зреене
натамани – натъкми
нойденка – оня ден
няпкъть – някога, някой път
О
одма/х/ – веднага
П
пайтал – кривокрак, несръчен
парлама – фиктивно участие
парлатисвам – съсипвам
партиляга – перка, неориентиран
перекенде – смотаняк
пинтия – скръндза, стиснат
пич – израстък, филиз, незрял
посеница – ръченица
пушигъзка – шипка
пъска – семка
С
сакън – недей
салкъм – чепка грозде
салма – помощно стопанско помещение към къща
сандър – вит игра с футболна топка
сарсапать – на пух и прах
сеир – зрелище
сеирджия – който гледа сеир
сертлик – твърдост, якост
скляпам – намигвам
солук – въздух при вдишване и издишване
спитля – сплескам
сугань – лук
сурать – нелицеприятен образ
сурна – влача
съклет – силно вътрешно напрежение
Т
такъми – инструменти, принадлежности
тараш – претърсване след гроздобер
терк – начин, похват
тертип – начин, модел, еталон
тертиплия – образцов
тилтия – пълнеж под самара на магарето
токмак – чук, дебелак
тукать – юмрук /при бой/
търнаци – крака
У
уркузунь – усукана връв
уйдурма – направа
уйдурдисвам – нагласявам
Ф
файда – полза
фъртол – въртеливо движение на водата в река, въртоп
Х
хайванин – животно, говедо
хакерне – напразно
хаптал – глупак, будала
хасъздан – веднага, безотказно
хасър – рогозка
хашлак – малък човек, неопитен
хеле – особено
хута – престилка
Ц
цириганче – врабче
Ч
чавга – стрела, атрибут от детските игри
чалъм – начин, хватка
чалъмлия – който умее да прави хватки
чапрашик – нещо друго, необичайно
чолак – еднорък
чошнал се – качил се
чурук – изгнил
чучнал – клекнал
Ш
шевик – стегнат, енергичен, организиран
шомбал – охлюв
шонга – дребосък
шоп – хвърчило
шушка – дребен боклук, невзрачен
Я
ябанджия – чужденец, другоселец
янгьозлия – разноглед

Павел Атанасов
От Павел Атанасов юли 26, 2017 16:19
Напиши коментар

12 коментара

  1. Демиревски ноември 15, 20:05

    Лелек (щъркел), пампор (влак).

    Отговори на този коментар
  2. Демиревски ноември 5, 20:28

    Предлагам да се включат „джонга“ (цицина), „топал“ (куц човек) и „дуда“ (черница).

    Отговори на този коментар
  3. София Диомова август 14, 14:51

    Браво ! С удоволствие изчетох всичко и се върнах в детството си , но много думи са ми непознати…..!!!
    Има преливане от околните села , защото в някои изрази чувах гласа на баба Кина от Доситеево !
    Иначе много мило ми стана !

    Отговори на този коментар
  4. Живка юли 27, 22:29

    Поздравления!!! Посмях се от сърце и се върнах в детството си с умиление. Благодаря!

    Отговори на този коментар
  5. Петър Иванов юли 27, 08:47

    Прекрасна статия. Похвален труд!

    Отговори на този коментар
  6. Ганю юли 27, 06:53

    уважаеми граждани всички сме от село

    Отговори на този коментар
  7. DBS юли 27, 00:55

    Изпуснали сте думи като сугань- лук;лабуть-бой;бъхта се- бия се

    Отговори на този коментар
  8. Nina юли 26, 21:29

    Хасковски диалект..особено в селата..в Харманли има много интелигентни хора,които говорят много правилно..ненапразно Йорданка Кузманова,Стоян Стоев,Живко Гарванов,Пепа Николова са от Харманли

    Отговори на този коментар
  9. Боби Бобев юли 26, 18:47

    За една голяма част от диалектните думи в материала може да се поспори дали са „харманлийски диалект“. По-скоро това е диалектът на хората от околните на Харманли села. Тези хора обаче масово се преселиха в града ни, и промениха значително облика му, за съжаление. Наследниците им, които не са ходили по-далеч от Пловдив, говорят по същия начин: „Ко жи праим ся ва? Паля колата и тръгам!“

    Отговори на този коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Реклама

Чуйте това!

Новините по дни

ноември 2017
П В С Ч П С Н
« окт.    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930