Христо Меранзов: „Държавата плаща скъпо всеки медал, а парите не се реализират като спортен успех“

Акценти

• Вестник Сакарнюз, брой 13/44 31 март – 6 април 2017

Свързани публикации

• Наш земеделец обменя опит в Белгия 0 22.дек.
• Ма­ке­дон­ска­та пер­ла – Ни­ко­ли­на Ча­кър­дъ­ко­ва: „Пра­вя из­кус­тво за хо­ра­та, а не из­кус­тво за са­мо­то из­кус­тво“ 0 08.дек.
• Вместо на уязвимите възрастни, предложиха да имунизират роми 0 04.юни

Господин Меранзов, какво Ви накара да пишете книги за спорта в България?
В периода след втората световна война до към 1992 г. спортът в нашата страна се развиваше масово и се получиха много високи резултати, както в масовия спорт, така и във високото спортно майсторство. Нашите спортисти спечелиха стотици медали и титли от европейски и световни първенства, от олимпиади и в продължение на 30 години се класираха между първите 10 нации на олимпийските игри. Всичко това повдигна самочувствието на хората и те се гордееха, че България е спортна нация.
За съжаление в края на миналия и в началото на новия век се получи срив в развитието на спорта и той изпадна в криза. Поради тази причина реших да опиша как сме стигнали до върховете и да посоча причините, поради които сме изпаднали в такава дълбока криза. Заедно с това, се старая да помогна на днешното поколение треньори и деятели да се опитат да преодолеят изоставането.
Освен чисто спортните аспекти на кризата, се появиха и много социални, здравни и морални проблеми – децата на бедните са лишени от нормални условия да спортуват, 30% от младежите до 16 г. употребяват дрога, а 15% от хората над 18 г. са с наднормано тегло. Близо 40% от кандидатите за професионална военна служба отпадат поради болести и незадоволителна физическа подготовка.
Това са подбуди, които ме мотивираха да седна и да пиша.

Смятате ли, че отговорните фактори четат публикациите Ви и си вземат бележки?
Фактът че кризата не спира, а резултатите продължават да падат показва, че отговорните фактори или не четат достатъчно или не разбират добре за какво става дума.

Какво липсва на българският спорт, за да се чува по-често нашия химн на световния подиум?
Липсва му организираност, масов детско-юношески спорт, липсва му системен и научно – обоснован учебно – тренировъчен процес, съвременна учебна и тренировъчна база, добре подготвени висококвалифцирани и добре платени треньори и още много неща, които имахме през миналия век, а сега ги нямаме.
Нямаме и финансова дисциплина. Сега държавата плаща много по-скъпо всеки медал, а парите изчезват по невидими пътища преди да се реализират като спортен успех. Смачкано е самочувствието на обществените деятели, поради което общественото начало е силно притъпено, а самодейният спорт е потъпкан.

Мислите ли, че световният спорт може да съществува без допинг?
Да. Мисля, че може, но трябва да се промени цялата философия на допинговата политика на МОК /Международен олимпийски комитет/. В момента тя третира спортистите като престъпници, които следва да бъдат разкрити, осъдени и наказани, а трябва да бъде в помощ на спортистите, за да бъдат те по-силни и по-здрави. Това обаче не може да стане ако не се изгонят политиката, търгашите и политиците от световната допингова агенция.