Как се играят буржоазни танци пред погледите на милиционери?

Сакар нюз
От Сакар нюз октомври 5, 2017 08:15

Как се играят буржоазни танци пред погледите на милиционери?

Симеоновград | Васил Станев

Една вечер приятели бяхме се организирали да ходим на ресторант. Съботата дойде и в уговорения час сме пред ресторанта. Помолихме „фокера” – така го знаеха не само в „Злати дол“, но и в околностите, консуматорите на алкохол. „Хоп, идва моля” – казваше и „танцуваше” между масите на клиентите да сервира. Ваню запази маса в лятната градина на ресторанта до дансинга за четирима. Седнахме аз, Ванката, Мичето и Ваня. Поръчахме си по три кебапчета с гарнитура, ние по бира, момичетата – сайдер.

Музикантите бяха качени на една циментова площадка, високо на една пристройка. Ние ги виждахме и те нас от птичи поглед. Понеже беше още рано за танци си разговаряхме за неща, които са се случвали, когато мене ме е нямало в Златен дол. На една съседна маса, в дясно от нас, бяха седнали гаровите милиционери Чалъка Пеньо и Буров. Пред единия имаше халба бира, а пред другия- лимонада. Буров беше дежурен и чакаше влаковете, а Чалъка пиеше бира.
– Васка, ти не знаеш, но тези ще ни отворят беля – каза Ваню.
Музикантите се качиха горе и почнаха да дрънкат, като си настройват инструментите. Най-после дадоха гонг.

Като начало всеки оркестър си има начален музикален щрих от избрана мелодия, нещо като фирмен знак, с който започваха вечерта. Започнаха с тангото „Компарсита”. Музикални звуци изпълниха дансинга на кръчмата. Изсвириха още две-три парчета, една двойка се престраши и станаха да танцуват, някои изръкопляскаха. Още две-три двойки станаха.
– Хайде, ние сме следващите, да се завъртим, да не закъснеем – се пошегува Ванката. Мичето се пооправи. Погледна се в малкото преносимо джобно огледалце, освежи си устните с червило и стана.

Парчето, което изпълняваха музикантите отново беше танго.

Започнахме да танцуваме и ние, погледите се обърнаха към нас. Аз бях още нов в този бранш. Гледаха Ваньо и Мичето, които танцуваха прекрасно. Ванката има изключително чувство за такт. Хората и друг път са ги гледали как танцуват, спират да консумират, за да им се порадват. Стъпките им бяха умерени, точни. Ванката правеше такива танцови пируети – фигури, че се захласваш и забравяш да ядеш и пиеш. При една танцова фигура Ваню такава стъпка изигра, с такова чувство и ритъм, че и аз се изкефих, дето се казва. Мичето беше залепена до него сякаш бяха едно цяло. Хората в ресторанта започнаха да ръкопляскат. Другите танцьори се отказаха и застанаха отстрани да гледат. Двойката Мария и Иван останаха сами на дансинга да танцуват. Наистина беше жестоко. Аз и Ваня спряхме да танцуваме и се наредихме сред гледащите. Истинска душевна наслада.

Тихичко, когато се доближиха до мен, го поздравих с „браво”. Ванката танцуваше сякаш с кънки на лед. „Това момче, къде ли се е научило да танцува така. Браво, приятелче! Браво! Ще гледам как го прави, за да не изоставам от приятеля си”, си мислех аз. Музиката спря. Започна с румба.
– Васко, ако ставаме да играем не се нахвърляй, защото тези там с пищовите само това чакат. Ще спрат музиката.

Тука в нашия град всичко се танцуваше бавно,

защото бързите танци били буржоазна отживелица. А това, да танцуваш, добре зависи и от партньора ти. Завъртях се сръчно в бърз ритъм и Пеньо Чалъка не закъсня. Изсвири с милиционерската свирка.
– Ей, Пампор, къде се намираш, бъркаш такта, внимавай!
Аз се направих, че не съм чул и продължих със същия ритъм и такт. Усетих, че бай Пеньо Чалъка се вбеси. Видях, че се на-дигна от стола, но Буров го дръпна и той си седна обратно на мястото. Музиката спря, защото парчето свърши. Заведох Ванчето на мястото й, а аз отидох при милиционерите. За да не ни гледат останалите, дръпнах един стол и седнах при тях.
– Добър вечер, бай Пеньо – и кимнах на Буров – какво каза, като танцувахме?
– Казах, че бъркаш такта, тука такава стъпка няма.
– Бай Пеньо, ти можеш ли да танцуваш, бе?
– Мога – като ме гледаше учудено – защо?
– Аз мисля, че не можеш, та ти танцувал ли си някога. На този танц така се играе.
– Ритъмът, ритъмът – лицето му почервеня, може би от светлината на цветните крушки.
– Бай Пеньо, дойдох не да те питам дали можеш да танцуваш. Това ни най-малко не ме интересува. Дойдох да те питам дали ми знаеш името? – замълчах няколко секунди и като не чух отговор, му казах – Казвам се Васил Георгиев Станев и мисля, че имената ми са лесни за запомняне. Син съм на Георги Василев – ковача, и Мария – чистачката на гарата, знам, че добре ги познаваш. Особено майка ми, която ви мете вонящата дупка където почивате.

Ехидна усмивка цъфна на лицето му и усетих как едва се сдържа.
– А, Васко, това ти ли си бе моето момче? – прозвуча малко подигравателно, но аз се направих, че не разбрах.
– Аз съм, бати Пеньо, Васко или Васил, все едно как ще ми казваш – отговорих му със същия тон – А „Пампор” или „Пампорджи” остана в миналото. Така беше, когато ме гонехте по вагоните, сега съм на деветнайсет и половина – вече ерген. Нали ме разбра, бай Пеньо? Приятели сме?
Бай Пеньо и Буров останаха като препарирани, но все пак подадоха ръка. В това време Фокера дойде до съседната маса за поръчка и го помолих да занесе на Пеньо и Буров каквото пият. Танците продължиха още дълго. Милиционерите си отидоха, а ние останахме да продължим с танците, както се танцува в оригинал.
продължава

Сакар нюз
От Сакар нюз октомври 5, 2017 08:15
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Реклама

Чуйте това!

Новините по дни

ноември 2017
П В С Ч П С Н
« окт.    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930