Какво е за мен училището

Сакар нюз
От Сакар нюз ноември 1, 2015 10:47

Какво е за мен училището

Акценти

  • Вестник Сакарско Ехо, брой 40/1495, година LXXХ, 30 октомври – 5 ноември 2015

Свързани публикации

ТОПОЛОВГРАД | Мария Димова

Учението прави човека
Демокрит
/есе/
Млади приятелю, от училищната скамейка, осъзнал ли си вече, или ти предстои да осъзнаеш кои са най-вековечните и най-сакралните неща, не зная, но вярвам, че имаш сетива за това, което искам с думи прости да ти кажа, за да помниш и по-нататък да предаваш.

Има в живота ни
ценности съизмерими и ценности –
несъизмерими.

Има светини, пред които благоговеем до последния си час. Носим ги в себе си като най-безценни съкровища. Те са храм за душите ни, люлка за мислите ни, пристан за чувствата ни. Усещаме дъха им, поглъщаме струите на животворната им сила. И това ни поддържа живи. Изправя ни на крака. Прави ни жилави и корави, одухотворява ни, дори.
Сега, когато изживявам последните сезони на земния си път, безапелационно твърдя, че за мен такива светини и ценности несъизмерими са били и винаги ще бъдат равновеликите три неща – Родината, Семейството и Училището.
Да! И училището! Като светиня, завещана ни от славни предци! Като огнище на знание и прогрес, духовност и мъдрост! Като възможност за извайване на човешката личност и място за безценни учительо – ученически взаимоотношения, неувяхващи приятелства, първи любовни трепети и незабравими мигове!
Не се удивявай, млади човече! Не бързай да се усмихнеш иронично! Макар и да си поредното българче, отглеждано по скайп и фейсбук от чужбина, или поредният млад българин с очи, отправени навън, вслушай се в пулса на българската си кръв и не се превръщай в хулник, в „неразумний и слабоумний болгарин”,отрицател на ,,всичко българско и родно‘‘! Вярно, нелицеприятен и тежък е халът на клетото българско школо в почти апокалиптичното ни съвремие. Особено в глухи провинции като нашата, където животът сякаш е спрял. Деца не се раждат. Училища масово се затварят. Секва веселата детска глъчка. Селата отдавна са пусти и осиротели и младост не помнят. За тях школското звънче е мил далечен спомен. А държавните ни управници или нехаят, или не искат, или не могат да възродят поне онова, което сме имали, а пълноценно училище сме имали. Уверявам те! Преболява ли се лесно днешната разруха? Не се свиква, невръстни читателю, но бъдещето е пред вас и вие сте тези, които „със зъби и нокти”, със знания и умения, с хъс и родолюбие, неотстъпно и амбициозно бихте могли да запалите отново факела на просвещението, завещан ни от премъдрите и превеликите първоучители Кирил и Методий, от техните ученици и от учениците на техните ученици – всички канонизирани светци. Неслучайно и заслужено,нали?

Много е полезно да шлифоваш своя ум чрез разума на другите,

а нашата хилядолетна история ни е завещала толкова мъдри и духовни личности, че ще бъде кощунство да не се вслушаме в техните гласове, идващи от вековете с бляскаво умни послания. Моля те, читателю на тези и на следващите редове от моето писание за училището като светиня, извоювана за нас от славни деди и прадеди, не възкликвай: „Това е било някога, а ние живеем сега и нямаме нищо общо!” Чувал си навярно, че

без минало няма
настояще нито бъдеще?

Учил си или ще учиш Константин-Кириловото защитно слово на езика ни пред триезичниците и си усетил или ще усетиш апостолската му жизнена енергия, неговия изключителен ум, пословичната му борбеност в името на познанието и просвещението-свещена кауза, благословена мисия, за да имаме ние днес нашето училище, което ще бъде такова, каквито сме ние, а ние имаме колоси, по които да се равняваме. Затова искаме училище, в което всичко ,,да ври и кипи”, където да се случват най-големите вълшебства в най-прекрасното време от човешкия живот-ученичеството.
„Благополучието или нещастието на всеки народ зависи от това как е изградено обучението и възпитанието на децата”. Тази мисъл на Г. Зардаби от „Мъдростта на вековете” е все едно, хвърлен камък в градината” на безсъвестните ни политици и държавници, захвърлили образованието ни в „трета глуха”. Страшно и отчайващо ми звучи небезизвестната версия, че това е конспирация на „великите” световни сили, които са планували да превърнат малките народи като нашия в безпросветни племена. Да не би пък този пъклен план да е в действие, а нашите управници да са продажни съучастници?!
Не! Независимо от упадъка,

все още има училища, които с чиста съвест можем да наречем огнища на знание и прогрес,

на духовност и на мъдрост. Там все още „образованието е съкровище, а трудът – ключ към него” (П. Буаст). Девалвацията на учителската професия също нанесе своите поражения, но призваните ги е имало, има ги и сега в електронизираното ни време. Изкушавам се обаче да цитирам д-р Петър Берон – този наш титан на човешката мисъл и на човешкия дух, този жаден за знание и просвещение котленец, автора на първия буквар, първият български педагог, за да съживя още веднъж патриархалната традиция и чрез нея да очертая образа на онези посветени от Бога учители, които коват знания и ваят личности от поверените им деца, раздавайки себе си докрай и с любов необяснима: „Ще река, че и аз ще стана учител на сто деца. Изпърво мисълта ми не ще е да спечеля пари, ами да оправя и да наставя, колкото мога къмто добродетелта и учението младите деца, които придават на моите ръце родителите техни. Ще се старая да съм и отвътре, и отвън добър, смирен, кротък, целомудр и благочестив, щото моите работи да стават пример за моите ученици.”
Е, друже, от днешното ученическо поколение, какво ще кажеш за твоите учители и за твоето училище, за любимата класна стая, за притихналия уютен чин, за веселите гъмжащи коридори, за любимите предмети, за трудните уроци, за успехите и неуспехите, за веселите и тъжните мигове, за наказанията и похвалите, за падането и ставането? Пълнокръвен живот! Бъди сигурен, че след години ще признаеш пред своите деца: ,,Няма по-хубаво време в човешкия живот от ученичеството”, макар че днес моите думи могат да ти се сторят неправдоподобни. Но ще осъзнаеш, ако още не си, и най-основното, което ти дава училището – знанието, което е най-същественият начин да се издигнеш над другите. Колкото повече знаеш, толкова повече можеш – тази мисъл е стократно доказана от най-големия мъдрец – живота. Ето защо не пропилявай най-благодатните си, училищните си години, за да трупаш знания! Не забравяй, че „както плодородната почва не дава плодове без обработка, така и умът без просвещение остава безплоден”.
продължава в
следващия брой

Сакар нюз
От Сакар нюз ноември 1, 2015 10:47
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Реклама

Чуйте това!

Новините по дни

декември 2017
П В С Ч П С Н
« Ное.    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031