Момичешки истории

Жанета Дановска
От Жанета Дановска ноември 11, 2017 22:57 Updated

Момичешки истории

Акценти

  • Lсяка жена иска да е красива и да се чувства комфортно, независимо от възрастта
  • Ако тя още от детството се стреми към това, създавайки свой стил, развивайки свой вкус си и имайки относителна свобода при избора на дрехи може да се окаже, че към тридесетте няма какво да облече.

Свързани публикации

Таисия Попова | превод: презвитера Жанета Дилкова-Дановска

Наскоро моя колежка, многодетна майка ме попита:

— Ти нали имаш дъщеря? Искам да ти дам дрешки, които са носили само двете ми по-малки дъщери.

— Не, благодаря — отговорих, — моето дете носи само нови.

— И защо? — неодобрително кимна с глава колежката. — Глезиш я. Тя не разбира с какво е облечена, когато играе в пясъка. Кой купува нови неща, ако има откъде да вземе носени?

Помислих си, че всички тук са майки и ще ме разберат. Обзе ме онова странно чувство, когато някой е поставил под съмнение истина, която ти смяташ за неоспорима. Изведнъж се оказа, че целият свят прави това по един начин, а само ти по друг.

— Но тя е момиче, — опитах се да възразя, — иска сама да си избира дрехите, които ще носи.

— Да де, но навън тя еднакво ще изцапа и новите и старите, — парира ме колежката.

През целия ден размишлявах дали има смисъл да се купуват само нови дрешки на тригодишно момиченце. Колективът ни е женски, затова реших да поставя въпроса на глас, а само след десет минути имах готов материал за статията.

Нашите дами се разделиха на три неравни групи. Първата група, най-многочислената, закрещя:

— Що за глупост – нови парцалки! Мама цял живот ме обличаше от втора употреба и нищо, даже балната ми рокля беше такава! Икономично и даже симпатично!

Втората група замърмори:

— Разбира се, че трябва да се носят само нови дрехи! За детето си даже употребявани пеленки няма да взема! За децата винаги купуваме най-доброто!

Третата група — най-малобройната, страхливо изказа мнение, че би било добре да попитаме самото дете дали му харесва дрешката, която искат да му подарят и дали ще я носи?

След това всички започнаха да разказват спомени от детството и да показват прилежно сканираните си снимки с 10-, 20- и 30-годишна давност.

Замислих се.

Няма спор, че детските дрехи са скъпи, децата растат и дрешките омаляват за месеци. Да си чист на три години е твърде условно понятие. Не е нужно да си се топнал целият в локвата, достатъчно е да си изцапал лактите и коленете. Нормално е да се вземат носени, но запазени дрешки от приятели, защото това е лесен и достъпен начин да се пести. Но струва ли си на всяка цена да го правим?

Тези, които в детството си са доизносвали вещите на по-големите си братя и сестри и не са имали нищо свое, рискуват да се превърнат в истински шопохолици. Съвсем не е задължително да опустошават кредитната си карта в скъпите бутици. Най-често тези хора купуват дрехи в магазините втора употреба, защото това е сравнително евтино удоволствие. Купеното препълва гардеробите и едва ли не се стеле от тавана до пода. Най-важното за тях е сами да си изберат и купят някаква дреха, защото през периода на формиране на вкуса и стила те напълно са били лишени от възможността за избор. Носили само това, което вече са видели, носено от друг.

Тези, които са били обличани в нови дрехи, но изключително по избор на родителите (Никакви джинси!!! Православните момиченца носят поли!), често към тридесетте си години носят същите дрехи както в училище. Те дори не подозират какви цветове им подхождат, дори не забелязват по-екстравагантните тоалети на витрините, не разбират колко са важни аксесоарите. За тях шалът не е красив аксесоар, а служи да топли врата и ушите. Бижута не носят, защото са били забранени в детството.

Разбира се, удобно е да обличаме децата с гащеризони в детската градина и с джинси в училище. Евтино и сърдито, но топло. Тогава можем ли да очакваме, че детето ще се научи да чувства разликите в стиловете и да разбира смисъла на облеклото като средство за себеизява? Самите ние често обличаме рокля или панталон според настроението си. Има места, в които ходя изключително с джинси, защото с рокля ми е беззащитно и неуютно, даже когато там е топло, светло и предлагат кафе. Но някои мои познати никога не са ме виждали с панталон, защото сред тях ми е комфортно в женствени дрехи.

Ще се научи ли детето да прави разлика или постоянно ще го опаковаме в гащеризон, защото «по-малко се цапа и е топъл»?

Срещаме и друга родителска тактика — постоянно да купуват на децата си по-големи дрехи, които да носят по-дълго.

Една позната не може да си позволи да харчи пари за дрехи. Не, не е бедна, даже е добре обезпечена. Но носи изключително подарени дрехи. Да я убедиш, че има нужда от прилични обувки е невъзможно, тя ще наведе глава и ще твърди, че вече си има, само три сезона ги е носила, защо са и други? Има един шал, който носи постоянно, сезоните нямат значение. Периодично тя моли приятелките си да я канят на шопинг, но никога нищо не си купува.През цялото си детство е слушала суровите думи на баба си, жена на моряк: «Такова нещо вече имаш! Още не си износила палтото си! Това ще го поправим и ще го носиш! Тази пола е с два шева, за какво да я купуваме толкова скъпо, аз ще ти ушия същата!». Днес тя, отчаяна от това, че не може да се отърси от страшните детски спомени, ни моли да и подаряваме ваучери за магазини за облекло, а на детето си купува само това, което то си избере и винаги точно по размер.

Можем ли да се надяваме, че когато порасне, детето ще носи красиви и удобни дрехи, ако днес постоянно му купуваме по-големи с оправданието, че расте бързо?

Иска ми се да обърна специално внимание на дрехите с етикет „за празник“. Широко известно е мнението, че не е нужно в делничен ден да се носи скъпа и красива рокля. Тя трябва да стои в гардероба и да се изважда само преди тържеството за Нова година и веднага да се прибира. Детето отново се облича с клинче и тениска за да не изцапа с торта принцескинската си рокличка.

Веднага си спомням за баба, която държеше в бюфета прекрасен параден сервиз, забранен за използване. Смисълът на сервиза беше да стои във витрината и да украсява стаята. Пиехме чай в различни чашки, често напукани и нащърбени. Когато със сестра ми пристигахме при нея за ваканциите, тя ни подаряваше по една рокличка, която не трябваше да се облича, а да се пази за някое тържество. Естествено, до края на лятото тези роклички ни омаляваха, никога необлечени от нас и никога не показани на нито едно тържество.

В моя гардероб вече 20 години висят две вечерни рокли, с които излизам с приятелки, или седя сама в заведението срещу нашия блок, или понякога ходя с тях на работа, ако съм в настроение. На всеки рожден ден кръстницата подарява на дъщеря ми празнична рокличка, с която тя ходи на детска градина. Разбира се роклята не е с кринолин и панделки на гърба, но е много по-красива от досадните тениски и клинчета. Дъщеря ми се държи по друг начин когато е с нея.

Сигурно всяка жена иска да е красива и да се чувства комфортно, независимо от възрастта. Ако тя още от детството се стреми към това, създавайки свой стил, развивайки свой вкус си и имайки относителна свобода при избора на дрехи може да се окаже, че към тридесетте няма какво да облече. И, о ужас, гардеробът вече е толкова тесен.

Източник: http://www.matrony.ru/ona-zhe-devochka/

Жанета Дановска
От Жанета Дановска ноември 11, 2017 22:57 Updated
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Реклама

Чуйте това!

Новините по дни

ноември 2017
П В С Ч П С Н
« окт.    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930