Моят истински разказ – 2 част

Иван Кукучев
От Иван Кукучев август 8, 2017 09:17

Моят истински разказ – 2 част

„Собствеността покварява” – Платон
„С пари можеш да си купиш книга, но не и знания” /китайска пословица/

На много хора от Тополовград – няколко поколения, част от живота им е свързан с предприятията от някогашната вече „Промишлена зона”. Сигурно много от днешните млади хора не знаят, че в тези предприятия са работили техните родители, или бабите и дядовците им.

В тези предприятия намираха сигурно препитание цели семейства.

Повечето от тях, да не кажа почти всички, си направиха или закупиха собствени жилища и децата на много от тях завършиха висше образование. Имено тези деца постигнаха високи професионални и научни успехи, с което прославиха не само родния си град, но и България.
Днес те са имените лекари специалисти, професори, доктори на науките, инженери и др. Много от тях са намерили място на страниците на книгите, които написах за Тополовград, има и други, с които тепърва ще се запознаваме.
Днес, а и вече от 25 години насам, тази

„Промишлена зона” е в пълна разруха, за огромно съжаление.

Както на много наши съграждани, така и част от моя живот е свързан с предприятията от тази зона в това число и в Завода за медицински инструменти /ЗМИ/. Именно там съдбата ме срещна с двама човека – големи като хора, ръководители и специалисти.

През 1971 година започнах работа в ЗМИ като завеждащ техническата безопасност, охраната на труда и подготовката на кадри. Първите указания за моята работа получих от тогавашния зам.- директор- инж. Димитър Андреев, на когото бях пряко подчинен. Този възпитан човек разговаря с мен сякаш сме служили заедно в казармата. Този разговор, това отношение, ме мотивира, че трябва не само да си гледам, но и добре да си върша работата. Това продължи половин година.
В началото на м. април 1972 година използвах директорската кола до гр. Ямбол, в която пътуваха тогавашният директор на ЗМИ – инж. Иванов, и заместника му – инж. Андреев. Не знам защо, но и нетипично за тях и двамата, бяха необичайно мълчаливи. Аз се опитвах да разведря обстановката, но изобщо не се получаваше и ставаше все по-неловко.
Пристигнахме в Ямбол в ОК на БКП, където двамата слязоха, а инж. Андреев разпореди на шофьора да ме закара до завод „Сила”, където имах работа. Свършихме делата си и в 12,00 часа потеглихме обратно за Тополовград, като пътувахме при същата мълчалива и като че ли напрегната обстановка. Седнахме да обядваме в стола на завода, който по това време бе вече празен.
Инж. Иванов набързо обядва и излезе, а инж. Андреев ме попита: „Кукучев, ти сигурно се досети защо днес бяхме в ОК на БКП”. Аз отговорих, че нищо не съм разбрал, което си беше и истина, а инж. Андреев продължи „От днес аз съм директор на завода”.

Аз много се изненадах, но все пак съобразих да го поздравя.

Той благодари и каза едно, но…, след което продължи доста секунди и тогава той каза: „Трябва да поемеш и ръководиш производството в завода”. Това беше огромна изненада за мен.
Преди това бях работил като началник цех в „Комсомолец”, но това сега беше завод с такива производствени дейности, които не познавах. Това предложение от новия директор на завода значително ме стресна и аз го ударих на молба, че ще ми бъде много трудно именно защото не познавам производствените дейности и че ще е по-добре да остана на досегашната си работа. Отговорът му беше категоричен: Знам, че са ти повишили заплатата, но със сегашната си служба ще се разделиш”.

Аз не бях готов за тази работа, това бе голяма отговорност.

След този разговор в стола измина една седмица и аз се успокоих, помислих, че работата се размина. Да, ама не.
Един ден партийният секретар ме покани на заседание на партийното бюро, на което аз не бях член и на другия ден започнах новата си работа. Бях като пате в решето. Майсторите по производство в участъците бяха опитни и сериозни хора, специалисти в своята област, подготвени теоретически и практически и почти всички преди това бяха работили в Стария завод.
Не можех да се меря по знания и опит с Вичо Ангелов – вечна му памет, както и Георги Петков, Петко Дрешев, Стоян Батчев, Веселин Попов и другите, които не бяха в цеха, който ръководех, като бат Жоро – вечна му памет, и Васил Бодуров.
Мина повече от месец, а на мен все още нищо не ми беше ясно, въпреки голямото старание, което полагах. Не знам какви условия е поставял инж. Андреев, когато е приемал да стане директор на Завода, но със сигурност едно от тях е било за зам.- директор да бъде назначен инж. Кольо Петров. Именно за тях двамата ми е думата.

За такива хора трябва да се пише, младото поколение да знае за тях

и да се стреми да бъде като тях, макар този стремеж да ми се вижда твърде оскъден, за голямо съжаление в днешно време.
Времето си течеше, а аз като че ли все си бях на начален етап. Чудех се какво да правя, така не можеше да продължава, чувствах, че съм твърде назад от моите подчинени. На помощ ми дойде инж. Кольо Петров. Трябва да поясня, че с него бяхме съученици, бяхме заедно в 11 клас. Всички ние, които бяхме приятели с него, му дължим голяма благодарност. Той ни съветваше като баща да не правим тази или онази глупост като ученици. Беше много по-мъдър от нас. Семейството му беше интернирано в Северна България, като капиталисти, защото притежаваха Влайковата воденица на “Ханчето”. Но за това и семейство Влайкови ще говорим в друг материал.
Един ден през месец май ми предадоха да отида в кабинета на зам.-директора.

Отидох със смесени чувства, а той ме прие като приятел

и разговорът продължи доста време. През това време за момент влезе директора инж. Андреев, който като видя, че разговаряме само каза: „Вие продължете, аз ще изляза, няма да ви преча”. Накрая на разговора инж. Петров нареди: „Иване, сложи в твоята канцелария още едно бюро и телефон”. Това го направих много бързо.
На следващия ден отидох рано на работа, а зам. директорът вече беше там. „Не се чуди от днес ще работим заедно, така решихме с директора.”. Този ден никога няма да го забравя. Бях в една канцелария с най-добрия специалист в завода. Много често при нас се отбиваше и директорът. Те двамата често разговаряха по заводските проблеми, а аз се стараех да не им преча. Смисълът да продължа тази работа придоби ново съдържание, а под ръководството на тях двамата това бе златното време в развитието на завода. Под ръководството на тези двама прекрасни, големи хора, специалисти и ръководители, за които най-важното беше възходът на предприятието, работих близо осем години.
Но за това в следващото продължение на „Моят истински разказ”.

„Два часа разговор с умен човек, струват колкото година над книгите” Неизвестен автор

Отдаде ми се такава възможност два часа да разговарям с наистина умен човек. За да подготвя това продължение на „Моят истински разказ” и да не допусна някои неточности, трябваше да се срещна с бившия директор на Завода за медицински инструменти /ЗМИ/ в Тополовград инж. Димитър Андреев.

В една прекрасна съботна сутрин отидох до вилата на сем. Андрееви.

Малка, кокетна, красива сграда, близо до местността Корията, в която много от нещата са направени собственоръчно от стопаните. Посрещна ме „моят директор”, така наричам аз инженера, на който човек и специалист аз съм длъжник. „Заповядай, Кукучев, седни на това място, от тук се открива прекрасна гледка към Сакар планина”, това бяха първите думи на моя домакин.
В тази сутрин усещането беше невероятно – тишината, в която се чуват птичките как пеят, съчетана с чистия въздух и прекрасната гледка към планината. Да пиеш пък кафе в такава обстановка е истинско удоволствие.

От начало разговорът ни тръгна в друга посока.

Попитах го гледа ли редовно внука си, малкият Димитър Андреев, известен като „Г-н Андреев” в шоуто на Слави Трифонов. Той потвърди, че прави това редовно и ми разказа една от историите, разказвани от внука му в предаване на шоуто за един, който се удавил в резервоар с бира, след което двамата нарушихме горската тишина с нашия смях.
Но понеже времето ни беше лимитирано от съпругата му, инж. Дора Андреева, тъй като имаха и други, неотложни задължения, трябваше да минем по същество.
ЗМИ – Тополовград, е създаден с Постановление на Министерския съвет на НРБ на 27 юни 1966 година. В завода още на старата площадка младият инженер започва работа като технолог.
Инженерното си обра-зование завършва в Русенския технически университет „Ангел Кънчев”, а преди това средното в ТМТ „Димитър Димов”, гр. Ямбол, специалност „Двигатели с вътрешно горене”. По негово желание в Русе е приет в специалността „Технология на машиностроенето”, след като е класиран шести по успех. Не знам защо го попитах как така не е кандидатствал в София в тогавашния МЕИ. Лицето му изведнъж помръкна, след което ми обясни, че в София в Александровската болница по това време, твърде млад е починал баща му и цялото му семейство е изпитвало известна ненавист към столицата поради тази семейна трагедия.
Трябваше ни малко време да навлезем отново в темата и да продължим разговора и г-н Андреев продължи: „Кукучев, ще бъде несправедливо от моя страна, ако не споделя за нашите препо- даватели в института, както тогава беше в Русе сегашния университет. Много от тях бяха завършили в Германия, но и другите не им отстъпваха по знания и опит.

Това може би бяха едни от най-добрите преподаватели по тази материя в България.

Като студенти ние получавахме солидна теоретична и практическа подготовка. Много от моите състуденти се издигнаха като добри специалисти и ръководители”.
Както споменах в миналата част на разказа, инж. Андреев бе издигнат за директор на ЗМИ през април 1972 г. Докато работехме под негово ръководство и в сегашния ни разговор, той не каза дори и половин лоша дума по адрес на неговия предходник инж. Иванов.
Все още младият специалист и директор, който и като зам. – директор е отговарял за технологичната част в завода, поема отговорността за разпределението, монтажа на машините на новата площадка. Работи усилено за създаване на ефективни, много живи и иновативни технологичен и конструкторски отдели. Под негово ръководство се преодоляват трудностите по приемане на завода на новата площадка, защото от централното ръководство в София се получават противоречиви нареждания. Една от основните му задачи е значително да се подобри взаимодействието и черпи от опита на Медико апаратурния завод в гр. София и завода „Петко Енев” в гр. Габрово. Според г-н Андреев,

един директор трябва да бъде подготвен не само технически, но и до известна степен и икономически.

За своята икономическа подготвеност той е благодарен и до днес на тогавашния главен счетоводител Божана Павлова.
За производството на 280 вида медицински инструменти трябва да се подготвят и високо квалифицирани работници. Наред с политическата учебна година, която се ръководи от парторга, новият директор създава и техническа учебна година. Квалификацията на работниците се подобрява в движение. Постепенно се повишава и то значително манталитета на работниците, начинът им на мислене, отговорността им и те израстват като добри специалисти, с добра техническа култура и мислене.

В програмите на техническата учебна година са включени и икономически теми, като целта е работниците да получават макар и минимални, но необходими икономически познания. Като директор, инж. Андреев задължава съответните отдели да въведат индивидуалната норма за работа, който метод стимулира и мотивира работниците за по-висока производителност на труда.
Под ръководството на инж. Андреев и инж. Кольо Петров в ЗМИ се създава една спокойна атмосфера. Умението им да работят в екип, да оценят мнението и работата на другите специалисти, ежедневното общуване с тях, много положително се отразява на работата и успехите не закъсняват.
Ръководството успешно предвижда и по-късно реализира производството на нови изделия в това число и на нестандартна продукция. Много внимателно трябва да се обмисли и вземе решение за вътрешното разпределение на главния заводски корпус за новите изделия в това число и необходимите машини. На новата вече площадка е монтирано ново поколение универсално оборудване. Специализирани машини като полир автомат и други.

Значително се подобрява качеството на екипировката, налага се доставка на още специално оборудване: резбошлайф, хидравлична 1000-тонна преса, прецизни плоски и кръгли шлайфове и др. По заявки на ръководството на завода се получава най-новото, съвременно оборудване. За информация най-вече на днешните млади хора, по това време заводът вече разполага със специалисти и машинно оборудване, които заедно са в състояние да построят сложни изделия от национално и международно значение. Директорът и неговите заместници в ЗМИ правят всичко възможно не само да се съхрани този ценен капитал, но и да се насочи в най-правилната посока. Успехът им в това отношение е безспорен. Заводът става притегателно предприятие за младите хора от общината. Тук те израстват професионално и човешки. Тук те намират смисъла в своя живот, задомяват се, стават родители, добър пример за децата си и техните приятели и връстници.
Една от основните задачи на новото ръководство е увеличаването на доходите на работниците и служителите,

подобряване условията на работа, столовото хранене, опазване здравето и сигурността на всички. „Когато отивах на работа, аз не ползвах автомобилен превоз и в студените зимни дни ми се свиваше сърцето, ако не виждах да дими сутринта коминът на парната инсталация. За да бъде топло през зимата в това огромно хале, бяха мобилизирани най-добрите специалисти и финансови средства за това не се пестяха” – казва инж. Андреев. Да, така работеха тогава и ръководители и изпълнители, за да има добри условия за труд и с нормално човешко отношение, които за днешни времена са доста чужди и далечни понятия.

„Мисълта е невидима природа, природата видима мисъл”
Хайнрих Хайне
Монтажът на машините в главния корпус на ЗМИ /Завода за медицински инструменти/ и в другите производствени участъци се извършваше в движение, тъй като това не биваше да бъде за сметка на производствения процес.
Макар и този процес да не беше завършил, пред ръководството на Завода възникна проблемът по уплътняване на работното време и повишаване възнагражденията на работниците.

Производството на
медицински инструменти все пак беше
основната задача,

но макар и разнообразни по видове, те бяха ограничени като количество. Директорът инж. Андреев и заместникът му инж. К. Петров мобилизираха целия потенциал на хората, които ръководеха за по-пълно използване капацитета на машините и на квалификацията и уменията на работниците.
Най-много потенциал в това направление имаше в ковашко-пресовия участък и галваничното отделение. Започна и производството на различни видове лайсни, необходими за изработването на електрически табла. Тази пазарна ниша беше много умело използвана от ръководството на Завода. Тези лайсни пътуваха по всички краища на България, 3 000 тона ламарина бяха преработени на лайсни. Премина се на работа на ишлеме. Започна кадмирането на болтове, гайки, шайби и други дребни детайли.
Успяхме да влезем във връзка с ръководителя на строежа на един от далекопроводите в страната. Той беше от с. Синапово и

успяхме да поемем
за кадмиране всички свързващи елементи.

Въпреки значителното увеличаване на обема на работата, все още имаше свободни мощности, особено при големите чукове за горещо щамповане. Ръководството влезе във връзка с Военния завод в гр. Разград и със щампованто на техни детайли до известна степен се оптимизира и запълни работното време.
Така с производството на нестандартна продукция и обработка на чужди производства значително се увеличи и трудовото възнаграждение на работниците от ЗМИ. По никакъв начин обаче производството и обработването на такава продукция не ставаше за сметка на основното производство на медицински инструменти. Нещо повече, усилено започна усвояването и производството на медицинска апаратура.

Наложи се създаването на нови производствени звена.

Започна се производството на сух стерилизатор, четири вида водни стерилизатори, зъболекарски сол и шкаф, лекарски слушалки и два вида термостата за лабораторни цели.
Ново и интересно бе производството на спринцовки за многократна употреба – 2, 5 и 20 куб. см. Въпреки разширяващото се производство, в Завода все още имаше неизползван трудов и машинен потенциал. Ръководството отлично виждаше и оценяваше това и смело водеше колектива напред. Именно в този период, в годините след 1973 г., колективът на ЗМИ постигна високи обемни и икономически резултати. Това стана в резултат на нарасналия технически и технологичен капацитет на кадрите и ръководството на завода.
Да се върнем на изделията спринцовки. Те бяха взети за внедряване в производството в нашия завод от гр. Правец. Там те са издържали на 3-4 изварявания. В нашия завод, това се промени коренно. Промени се и подобри конструкцията и технологията по тяхното изработване, като изработването им започна по съветска документация. Изваряванията се увеличиха на над 1 000 пъти, благодарение на новата технология и силиконовия пръстен, който се получаваше от Съветския съюз. За производството на някои детайли за спринцовките, ръководството на ЗМИ се кооперира със завод „Сакар” от гр. Свиленград, като директорът му инж. Глушков и ръководството на ЗМИ, в лицето на инж. Д. Андреев и инж. К. Петров, бяха в прекрасни колегиални и приятелски отношения.
Преките производствени ръководители

бяха много уважавани от ръководството на
завода, но те имаха и големи отговорности.

Повечето от тях идваха от технологичните отдели, като Георги Чаушев, Вичо Ангелов /вечна му памет/, Васил Бодуров, Костадин Апостолов /Чико/, а на Георги Петков началното му, кръщение е като шлосер в инструменталния цех. Първите майстори по производството, още в стария завод са Иван Узунов, мир на праха му и Перо от с. Чукарово. Началник цеха за спринцовки – бат Жоро, сега покойник, е работил в технологичния отдел, а преди това се е квалифицирал в Машиностроителния завод в гр. Русе. Андрей Налсъзов – майстор производство, ръководеше колектива от стругари и фрезисти.
Ще бъде несправедливо, ако не подчертая, че за инструменталната екипировка се изискваха модерни и точни машини, но в този цех бяха насочвани работници с висока квалификация и с известен процент талант. За да се развива прогресивно и все по-добре, заводът и производството в него, достигащо върхови технически и технологични постижения при повече от 400 работника в него, Директорът инж. Димитър Андреев бе назначил 52 инженерно технически работници. Така заедно с усилията, труда, отговорността и верността към предприятието на работници и ръководители, по- късно то се разви до НПК „Медикотехника” с над 1000 работещи в него. Докато дойдоха годините на разрухата, след 1989 г. и неговото ликвидиране.
Не мога да си спомня точния месец, но това се случи през 1972 година. Излезе постановление на МС на НРБ с решение за значително увеличаване на заплатите на преките производствени ръководители в България, на майстори по производството, началник участъци, началник цехове и др.

Увеличението беше между 25 и 45 лв.,
в зависимост от
заеманата длъжност,

което за тогавашното време си беше съвсем сериозно увеличение. По този начин тогава държавата полагаше грижи и внимание към хората, движещи производството в България и стимулираше техния труд.
През късната есен, една година преди 1977 г., изби подземният кабел от 20 000 волта, който по- даваше високо напрежение от Трафопоста до малката подстанция на завода.

Работата замря, всичко потъна в мрак, машините замлъкнаха,

сякаш животът спря. Ето как реагира ръководството на ЗМИ тогава, защото време за губене нямаше. Ресурсите се насочиха в различни, но нужни за отстраняването на аварията посоки. Доставен бе нов кабел по най-бързия начин, почти всички мъже се включиха в прокопаването на трасето. Хората от отделите на Иван Белев и Щерьо Щерев /Снагата/ бяха в стихията си. В резултат на правилната и точна оценка и план от ръководството и колектива на завода, аварията бе отстранена за 48 часа. Тук бих желал да се обърна към днешните млади хора на Тополовград, чиито родители или баби и дядовци са работили в ЗМИ. „Млади хора, гордейте се с тях, те заслужават това!”

 

Иван Кукучев
От Иван Кукучев август 8, 2017 09:17
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Реклама

Чуйте това!

Новините по дни

ноември 2017
П В С Ч П С Н
« окт.    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930