Моят роден край вчера и днес

Сакар нюз
От Сакар нюз септември 25, 2015 13:04

Моят роден край вчера и днес

Мария Димова |

Есе с основно използване при постройката на сравняване, противопоставяне и аналогия
Какво е за мен Отечеството? Родното място, какво е? Това е родното ми гнездо, родната ми улица, родното ми училище, първите ми приятели, първите ми учители, първите ми трепети, първите ми опити за „летеж” в житейските простори.

Това са първите майчини милувки, топлото „бащино огнище”,

първият животворен извор, онова единствено и незаменимо духовно съкровище, което аз наричам още, несъпоставима и несравнима светиня. Това е такова свещенодействие, което аз назовавам само с най-сакралните думи: род, дом, майка, баща, син, дъщеря, корени. Това е ъгълчето, откъдето започва моята България. Кътчето, откъдето винаги съм тръгвала към новото и неизвестното по света, но където винаги с любов и съзаклятна привързаност съм се и връщала!
Тук бях, когато родният ми сакарски край растеше, процъфтяваше посвоему, приютяваше даже пришълци от други не толкова затънтени краища на България, предлагайки им гостоприемство, кристално чист планински въздух, природни омайни красоти, културно богатство и културен живот, славещо се със своите успехи образователно дело, стабилно здравеопазване, развита обслужваща сфера и не на последно място, разбира се, шанс за препитание. За професионална реализация и кариера в развитото тютюнопроизводство, в проспериращото лозарство, в немалкото производствени предприятия, в минната промишленост, в животновъдството, в множеството административни учреждения.

Спомен е, само спомен е всичко това от поруганото старо време,

от недалечното вчера на моя роден край! Като смъртоносен вихър, като безмилостен тайфун мина през свидното ни кътче „демокрацията”. За 25 години като че ли Баба Яга от приказките помете със зловещата си метла почти всичко. Никого от обикновените хора и нищо от това, което те имаха, не пожали. „Елате ни вижте” сега!
Ще намерите една черна картина, „рисувана” сякаш от демон. Тук-там (особено в селата) свети нощем някое прозорче, напомняйки, че все още осиротелите родители на прокудените заради тоталната разруха и мизерия от родното „гнездо” синове и дъщери не са измрели до крак. Сам-сами на този свят, те оплакват „гурбетчийството” на чедата си, със сълзи на очите слушат стоновете на пустеещите и безплодни родни земи, с полуслепите си очи тъжно гледат изцъклените счупени прозорци от агонизиращите, също осиротели като стопаните си къщи, чиито срутени покриви зеят като паст на нечувано чудовище, дошло да помете и жалките останки от миналото. Мрачният роден пейзаж се озвучава от ежедневен злокобен камбанен звън за поредната отлетяла в отвъдното душа, недочакала лелеяната светлина в непрогледния тунел на сакарското ни житие-битие. Осъмва родният ни край с поредната измама или насилствено ограбване на поредния беден старец. „Обогатява се” с поредния пожар в родната ни Сакар планина, с поредната незаконна сеч или с поредния ловджийски екшън с участието на големци от най-висок ранг. Нищо че, що се отнася до проблемите, „Бог е високо, пък Цар е далеко”.
Кое е най-непоносимото обаче?
Най-страшното и непрежалимото тук е не смъртта, а секналото гласче на училищното звънче, което напомня най-печалния факт – училищните „храмове” също са замрели или си отиват, защото в нашия свиден роден край отдавна деца се не раждат. Това е най-страшната правда, която праща стрелите си право в сърцата на шепата родолюбци, останали тук като стражи в една пустош.

Ще дойдат ли нови добри времена и при нас?

Ще се огласят ли отново сакарските простори от най-животворната, детската глъчка? Ще оживее ли пак класната стая, ще докача ли тихият чин своите любими палавници? Ще се върнат ли прокудените „немили-недраги” български чеда от чуждите земи в светилището на своето детство? Ще им домилее ли за домашното огнище, което 25 години гасне ли гасне печално и неутешимо?! За домашния уют, с който са закърмени?!
Мили наши деца и внуци! Не забравяйте,помнете винаги и на вашите деца не забравяйте да казвате да помнят откъде сте тръгнали!

Носете в сърцето си родното място, родния дом, близките хора!

Имайте мъжеството да бъдете непоколебими патриоти и предани българи! Когато се почувствате силни и сигурни, елате си, поемете клетия ни роден край и го възродете за нов пълноценен и красив живот! Посадете семето на просперитета и щастието в родните ни земи! Нека очите ви да виждат целия свят, нека умът ви да дири посоките на доброто, но сърцето ви, сърцето ви трябва да принадлежи на Родината и на родния край! За величието има само една мярка – нравствената висота, в чиято сърцевина се намира любовта, в това число, а даже и на първо място, родолюбието.
Не проклинайте виновните, престъпните политици и държавници, които ни докараха до този хал, но им потърсете строга отговорност, поискайте им сметка за разрухата, за грабежите, за предателството, за престъпното нехайство! И помнете думите на големия ни поет П.К. Яворов:

„Няма по-топла стряха от бащината и по-успокоително небе от родното”!

„Една зима в родината е по-добра от сто пролети в чужбина”. Изпитала съм тази азърбейджанска пословица „на гърба си” и, уверявам ви, така е. Родният ни край днес чезне безславно и крещи за помощ, несигурен е, жалък е в упадъка си, но е мил и скъп, свиден и непрежалим, особено за тези, които тук и сега бдят все още над него и се борят за спасението му, както могат. Най-преданите не му изневериха, не го напуснаха, изстрадват болката му, тъгуват по миналото му, но мислят и за бъдещето му. Не го отписват, не искат и да допуснат дори, че може  да дойде един печален ден, когато родното ни място да бъде заличено от картата на България и на света. Да! Има такъв страх,

но живеем и с надежда за по-сияйни бъднини.

За венец на словото за родния край е подходяща мисълта на Сенека, който мъдро твърди: „Родината се обича не затова, че е велика, а затова, че е своя”. А що се отнася до мен самата (а може би и до тези, които също като мене са избрали да останат тук завинаги), и аз като Вазов искам, „където се е люляла люлката ми, там да се зеленее и гробът ми”. Макар че в родния ни край днес гробовете не зеленеят като в миналото, а пустеят, покрити с бодли и забрава, защото следовниците на сакарските достойни бащи и майки са някъде много, много далече оттук.
Все още!

Сакар нюз
От Сакар нюз септември 25, 2015 13:04
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Реклама

Чуйте това!

Новините по дни

ноември 2017
П В С Ч П С Н
« окт.    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930