Обществен и политически живот в района и ежедневието в Кавакли

Сакар нюз
От Сакар нюз декември 7, 2017 15:46

Обществен и политически живот  в района и ежедневието в Кавакли

Акценти

  • Вестник Сакарнюз, брой 44/75, 27 17-23 ноември 2017

Свързани публикации

От книгата на Веселин Кълвачев „Историята на Тополовград“

С назначаването на околийски началник грък в околията се засилила борбите за надмощие между българите и гърците, което довело до повишаване на напрежението и до инциденти.
Такъв бил случаят, в който околийският началник от Кавакли затворил кмета на с. Вакъф, защото същият не позволил на гърците от с. Козлуджа (Орешник) да идат да изпратят гръцкия владика и обявил, че селото не признава гръцкия владика.
За злоупотребите на каваклийския околийски началник научаваме и от в-к “Марица”, бр. 165 от 29 февруари 1880 г. “Обвиняват се чиновниците, че не спазват органическия устав и потъпкват правата на селяните”, в-к “ Народен глас”, бр. 77 от 18 Април 1880 г. “Многобройни са оплакванията на населението от Каваклийска околия.

Налага се специална комисия от Сливен да провери как стоят работите”.

Тогава се раздвижили кметовете на гръцките села. Дори този от Козлуджа писал до гръцкия вестник “Филипополис” в Пловдив и оправдавал делата на околийския началник. Гръцкото представителство в Пловдив положило доста усилия за подържане на връзките с населението от кариотските села и подкрепяло всячески дейността на гръцките свещеници, учители и чиновници.
Гръцките кариотски селища в района по това време представлявали чудна смесица от хора, които се гърчеели, а имали български лични и бащини имена, говорели на гръцки, а имали български обичаи, хора и облекло, а старите хора помнели, че са дошли по тези краища от Средногорието, Стара планина и от други краища на България.
Но в бита и културата, начинът на живот, обичаите, контактите и ежедневието хората от каваклийския район, тъй наречените кариоти, са били все пак свързани дори несъзнателно със своя корен, там от където било началото, българското начало. Примерите за това са били много, но ще споменем само някои от тях, които ни показват ежедневието на хората.

Жилищата, в които живеели кариотите, били предимно едноетажни, с разположението на стаите в права линия, с открит сайвант, с оцветяване на врати и прозорци в синьо, които са имали свои аналогии както по околните селища, така и в Добруджа. Освен тия видове къщи в началото на ХХ век в Кавакли (Тополовград) и Козлуджа (Орешник) започнали да се строят и двуетажни къщи. Някои от тях са били с издаден горен етаж, с предимно паянтова конструкция, твърде сходни с къщите в Странджа и Родопите. Най-често срещаният вид двуетажни къщи в Кавакли (Тополовград) и Козлуджа (Орешник) се състоял обикновено от три стаи, от които средната имала огнище. Характерна е била украсата на тези къщи – боядисани най-вече в синьо. Изобщо синьо боядисаните къщи в Козлуджа (Орешник) и Кавакли (Тополовград) са преобладавали. Характерно за кариотската къща е било, че централно място в нея заемала голямата къща “стая“, където протичало ежедневието на семейството. В голямата къща се намирали и най-важните за домашния бит неща: огнището, долапите, иконостасът, водника, полици, най-нужните посуда и оръдия за ежедневното съществуване.
Нека да отбележим и част от спомените на Орести Авлидис, родом от Кавакли, за бита на хората от района след преселението им в Гърция. “Тук вътре, когато наближаваше часът за ядене,

стопанинът даваше нареждане “постилайте софрата да ядем хляб”,

една фраза, която продължаваше да се казва от една не много отдалечена епоха, когато хлябът заедно с чесъна, солта и пипера заемаше господстващо място в храненето. В средата на стената, която беше срещу “бакърницата”, беше направен “оджакът“, с майсторски изработени вляво и дясно пиростии и дървена “булица“ … Каваклиотските оджаци в главната си цел нямаха нищо общо с оджаците на местните хора (става въпрос за Гърция), които, седнали в полукръг около тях, се мъчеха напразно да стоплят измръзналите си крайници през студените зимни дни.

Тези оджаци бяха изключително готварници в къщите, а що се отнася до начина, по който каваклиотите посрещаха студа, то и най-бедната каваклиотска къщурка имаше сред стаята си печка, която буботеше шумно от сутрин до вечер през целия зимен сезон. За отопление на жилищата кариотите и каваклиотите използвали обикновено говежди тор. За целта събирали и трупали говежди тор сред дворовете си. След това го разстилали като преди вършитба на хармана. Притъпквали го с валяк, след това го сечели на кирпич. Така направеният кирпич се нареждал на фигури и се сушал на слънце.

През зимата се ползвал както за отопление, така също и за печене на хляб в огнището. Освен това за отопление се използвали още слама, тръни и дърва.
Имаха в “избите“ си, грижливо подредени подземни складове, където пазеха в хамбарите, зърнените храни, брашното, бъчвата с виното …
В дворовете им една втора спретната къщурка беше обор за животните.
И в юртя, разделената обработваема част на двора, отделена от него и предпазена наоколо с ограда от колове, се радваш и възхищаваш от пресните зеленчуци, поникнали под грижите на стопаните. Такава пренесоха (става дума за тополовградчани) каваклийци (в Гърция) – пише Авлидис – културата си на новото място, такава се запази и тук за много години от живота им”.

Храната на хората от района била предимно от растителен характер. Каваклиотите, както и другото българско население от района, рядко прибягвали до коленето на животни. Това ставало главно по време на опре-делени празници. Свиня са колели на Коледа, агне – на Гергьов ден, пиле на – Петров ден. Курбан – най-често овца – колели по време на погребение, при оброк, по време на сбор, и то ако не се пости. Желана храна през лятото, пак когато не се пости, обикновено по “Богородица”, е било приготвеното през зимата консервирано месо, наречено дядо и баба.
Най-важно място в храненето на хората от т. нар. гръцки села в района се падало на хляба и тестените изделия. Твърде предпочитан бил хлябът, приготвен с мая от нахут. В храненето значително място заемали фасулът, булгурът, пресните и сушени плодове и зеленчуци, млякото, сиренето, виното.
Населението както от сакарските кариотски села, така и от останалите селища в района, в края на ХIХ и началото на ХХ век ръчно изработвало своето облекло. Работата се е разпределяла между майсторите терзии и жените стопанки. Терзиите шиели мъжкото облекло и връхните дрехи от женското облекло – елеци, салтамарки, джубета и др. Останалите дейности, като се започне от изпирането на вълната, извлачването, преденето, тъкането, кроенето, шиенето и украсата се извършвали от жените. Във всички селища от района най-широко се използвали вълната и памука, а по-ограничено конопът и коприната (в Кавакли), които те добивали сами. Коприната се използвала за украсата на полите, пазвите и ръкавите, а конопът за тъкане на ризи и на черги.
По ограничено било използването на кожи, които се слагали като подплата на булчинската дреха – джубе и на младоженската – каплама. Освен това от обработената кожа се изработвали калпаци, а от неоработената – цървули. За украса най вече на връхните женски дрехи и за мъжкото облекло се използвал разноцветен, но и черен гайтан. Към началото на ХХ век за украса на полите се употребявали освен разноцветни копринени конци, още и бяла и жълта сърма (фини метални жички) и разнообразни по цвят сукнени правоъгълни ивици. Най-важните елементи от традиционното кариотско облекло са били домашно производство, а от пазара се доставяли предимно материали за украсата и накити. В началото на ХХ век широко разпространение в района имали вносните разноцветни вълнени фабрични кърпи “Рушку“, вероятно наричани така поради това, че били внасяни от Русия. От търговците от района се купували и разноцветните ивици сукно (плат), използвани при украсата на полите и сукманите. Закупуването на разнообразни рушки или скъпи вносни чумбери, на сърма, на сукно, на вносни прежди “тефтик“ за везане било според имотното състояние на семейството.
Най-съществено място в женската кариотска носия заемал сукманът. Различията при него за отделните възрастови групи – момичета, девойки, булки, възрастни, произтичало от вида на “шитето“ шевицата, положена направо върху черния сукманен цвят. Към комплекта сукман влизали още ризата, приготвяна предимно от бял памучен или конопен лито тъкан плат (Кавакли), пристилката, пояса, пафтите, разните видове накити (за главата, ръцете, за над пазвата, за кръста).

Сакар нюз
От Сакар нюз декември 7, 2017 15:46
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Реклама

Чуйте това!

Новините по дни

декември 2017
П В С Ч П С Н
« Ное.    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031