Печалбари искат да унищожат “Дефилето”

Акценти

• Две фирми са заявили желание да строят ВЕЦ-ове на река Олу дере

Свързани публикации

• Докъде се стигна със санирането питат граждани 2 20.юни
• Съдът в Тополовград промени мярката за неотклоние на Иван Пачелиев 1 16.мар.
• Български студенти специализират в Одрин 0 25.сеп.

Две фирми вече са проявили интерес към изграждането на водноелектрически централи на река Олу дере. Първата е ,,ТТТ България“, ООД от София, ул. „Скобелев“, №12, вх. А, ет. 3, с управител Пламен Еделвайс Цветков. Втората фирма е “МВЕЦ Хеброс” ООД – Пловдив. Софиянецът иска да построи язовирна стена и централата й ще бъде от руслов тип, тоест тя ще бъде вградена в самата стена. Според проекта язовирът ще бъде дълъг 1500 метра.
Вторите мераклии от Пловдив са много по-амбициозни и предлагат два варианта. Единият е да построят язовирна стена с височина 40 м!!! Водната площ на язовира ще се разпростира на повече от 10 километра. Това означава, че всичко назад ще се залее. От там по тръбопроводи водата ще се довежда до електроцентралата, която ще се намира на няколко километра по-надолу, където тя отново ще се връща в реката. При първия вариант тръбите отвеждат водите до парк “Димана”, а при другия – до Поповия бент. Другият вариант е по-скромен. При него стената ще бъде само 20 метра. Според фирмите не се искало одобрението на общината, тъй като реките и водите са държавна собственост и не е нужно съгласието на харманлийци. Кметът Михаил Лисков обаче е на мнение, че това не може да стане без съгласието на общината.
Според информация от общината Пловдивската фирма е правила най-различни трикове, с които да избегне ОВОЗ (Оценка за въздействие на околната среда).
От Регионалната инспекция по околната страна и водите (РИОСВ) още се бавят със становището си по този въпрос.
Митьо Пайнера, който е собственик на “Приказките”, също е против проекта.
Впечатляващото е, че и двата проекта са направени в местността ,,Дефилето“, която е защитена зона и по нея не могат да се правят никакви промени.
Какво ще стане, ако се построи макар и единият от тези язовири? Най-напред това ще доведе до пресъхване на речното корито и Гребната база веднага ще изчезне. Да не говорим за ресторанта „Приказките“, който ще се окаже сред блато и музикален фон от крякащи жаби. Ще се появят малки вирчета, които в последствие ще станат блата.
Изпускането на водите от яза ще създават реални предпоставки за удавяне на къпещите се по-надолу деца. Последствията от построяването на язовирите ще бъдат тежки – трайно унищожаване на реката след язовира. Картина, която едва ли някой харманлиец би искал да си представи.

Малките ВЕЦ – доколко са екологични?

В последните години има бум в строежа на малки ВЕЦ в страната. Към Районните инспекции по околна среда и води из цялата страна има подадени над 1000 нови инвестиционни предложения, в това число 42 в Искърски пролом, десетки в Кресненски, Земенски и Скрински проломи, по всички притоци на р. Струма, 50 в Западна Стара Планина, 12 по р. Чепеларска и т.н. Това застрашава почти всички планински и полу-планински речни долини. За строежа и експлоатацията на тъй наречените алтернативните енергийни източници, каквито в случая са мВЕЦ, в момента липсват всякакви правила и контрол при издаването на разрешителни. Всичко се прави стихийно и на парче.
Ако не създадат ясни правила в развитието на този сектор, се очаква:
– сигурно и необратимо обезводняване на дълги речни участъци
– унищожаване на ценни речни и крайречни екосистеми и хабитати
– прекъсване на коридорното значение на реките за водни организми
– водна ерозия
– намаляване на самопречиствателната и асимилационна способност на реките
– засягане интересите на местните хора, като ги лишава от достатъчно водни ресурси през периодите на маловодие
– нарушаване на туристическият потенциал на много уникални природни райони, като загубите от това в дългосрочен план ще са значително по-високи от приходите от добив на електроенергия
За да се направи цивилизовано тези мВЕЦ-ове наистина да бъдат в полза на хората трябва да се направят няколко неща: Да се определят зони, в които да е забранен строежа на мВЕЦ – това са настоящи и потенциални защитени територии; зони със специален статут, в които да има ограничения на строежа и зони, в които да е разрешен строежа на мВЕЦ.
Да се поставят общи критерии за всички мВЕЦ: стандарти за минимален екологичен воден минимум, за максимално разстояние от водохващането до турбините, за максимална височина на стената, за рибни проходи.
Да се подобри процедурата за издаване на разрешителни за водоползване и за ОВОС и да се създаде механизъм за контрол на експлоатацията на мВЕЦ.
Министерството на енергетиката обяснява подкрепата си за мВЕЦ с поетите ангажименти от страната по намаляване на емисиите на вредни газове в атмосферата (Протокол от Киото). Затова и изкупува електроенергията от мВЕЦ на преференциална цена от 80 лв/MW без ДДС (тоест на цената на която плаща тока едно домакинство). В бъдеще се очаква създаването на зелени сертификати за екологична енергия, за да може населението да избира по-скъпа „екологична“ енергия. Строежа на мВЕЦ се подкрепя финансово и от редица екологични фондове.
Оказва се, обаче, че ползата от мВЕЦ е единствено за инвеститора. Мощностите на мВЕЦ са толкова малки, че не допринасят с нищо в енергийният баланс на страната, в намаляването на парниковите газове и в спазването на Протокола от Киото. Ако се построят всичките 1000 мВЕЦ, те ще се равняват само на един блок от ТЕЦ Марица-Изток. А ще нанесат толкова голяма вреда, че България ще попадне в черните списъци на страните неспазващи Конвенцията за Биологичното Разнообразие, Европейската Рамкова Директива за Води 2000/60/ЕС, Директивата за Хабитатите 92/43/ЕЕС, създаването на Европейската мрежа НАТУРА 2000, Бернската Конвенция за опазване на дивата природа и природните хабитати и др.
Това от своя страна засяга задълженията на България към съвета на Европа и Европейския съюз, наложени чрез Бернската конвенция (Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и природни местообитания).