Преди да се родя и после – 2

Сакар нюз
От Сакар нюз август 8, 2017 09:10

Преди да се родя и после – 2

Акценти

  • Вестник Сакарнюз, брой 27/58 7-13 юли 2017

Свързани публикации

Симеоновград | Васил Станев |

Пристигнах си. Баща ми и майка ми ме чакаха.
– Най-после – възкликна майка и тежка въздишка се изтръгна от майчините гърди, а очите й бяха пълни със сълзи. – На мама хубавото момче. Колко ми е пораснал, истински мъж. И мустачки си е пуснал.
– Как ги видя, те са толкова тънички.
– Видях ги аз, видях ги, майките всичко забелязват и виждат.
– Хайде, майко, стига си плакала.
– От радост сине.
– Мико, не мога да се доближа до синчето си – татко така се обръщаше към майка с Мико – ела тука, дай и аз да те прегърна. Ама, че работа.
Сред посрещачите бяха и най-добрите ми приятели: Ваню, Стайко, Иванка. Майка ми и баща ми занесоха багажа ми и ще ме чакат да се прибера. Ние с приятелите ми си поприказвахме още малко на перона, после се преместихме в гаровата градинка. Там продължих с разказа си за Троян.
– Хубав ли е този град – ме попита Стайко – малък, голям, Какъв е?
– Малък, но един от най-дългите. Разположен от двете страни на река Осъм, реката сече града на две. Нашето училище беше на десния бряг на реката. Това са географските особености. Ще ме питате има ли къде да се ходи? Има. Има една сладкарница „Еделвайс” със сепарета – там пируваме вечер до осем часа – сиреч до вечерния час, с пасти, сладолед, боза, лимонада. Нашето малеби го няма никъде. Ходим на разходка, както тука, ходим и на планина.
– Хайде, стига за градчето, кажи нещо за интимния живот.
– Ще кажа и за него, имайте търпение. Нека обърна внимание и на Ванчето, тя е единствената жена-дама в компанията ни. Ще си помисли, че я пренебрегвам. Ще се обиди. Ванче, ако имаш към мен въпроси ще се постарая да ти отговоря независимо какви са, та може и да са неудобни. Питай без да се притесняваш.
– Добре, досега се справи много добре. Личи си, че си живял в голям град.
– Градчето, Ваня, е малко, може би по-малко от нашия град.
– Тука сме много добри приятели. Почти всеки ден сме заедно на гарата, а и в Сеймен и в града се носи слуха, че Васката Пампора се е оженил. Въпросът ми е директен и чакаме точен и верен отговор, без мънкане и шикалкавене. Какво ще кажеш за свое оправдание. Вярно ли е ,или не?
– Ваня, това са само слухове, клюки. Ако беше вярно щях да съм тука пред вас с булка. Вярно е, че ми са въртеше в главата такава необмислена мисъл, но се събудих и отрезнях. Ето, сега съм пред вас свободен, като прелетна птичка. Предстои ми следване или казарма.
– Знаем, Васко, искахме малко да те ядосаме, а и да пием вода от извора. Но от името на компанията ти благодаря за откровеността.
– Е, приятелчета, трябва да се прибирам. Татко и майка ме чакат, а аз си седя тука и сладко си гукаме. Снощи не съм спал, цяла вечер съм пътувал. Ще си почина, а утре, живот и здраве, ще се видим пак. В центъра не съм ходил кажи – речи година. Ванка, утре ще дойда до вас, хем да видя леля Тодорка и в Сеймен може да идем и на кино. Впрочем, кои филми дават?
– Въртят два филма в 16.00 ч. и 19.00 ч.
– Ще идем на хубавия разбира се.
– Първият е индийски – „Ганга”, вторият съветски – „Веселите момчета”. На съветския салонът беше пълен с правостоящи, гледах го, хората излизаха от киното със сълзи на очи от смях. А в събота вечер ще има голяма танцова забава. Ще свирят музикантите от военното поделение, дето е дислоцирано в сградата на бившата фабрика „Темпо”. Там има много добър войнишки оркестър, воден от Койчев – войник-тромпетист от София. Но затова, като дойдеш, ще говорим. Хайде до утре, че още малко и ще дойдат да ме търсят.
– Хайде сине, масата е сложена, тебе чакаме, татко ти се притесни.
Стаята беше малка, тясна и продълговата, но уютна, а през зимата -топла. Нямаше голяма наредба, само един гардероб – гълъбов, и то служебен, бюфетче, което много обичам и обожавам, защото в него винаги имаше сирене и масълце. Майка го запазваше, като го държеше в купичка с вода за да не се разваля. А долу в долапчето винаги имаше хляб, въпреки че хлябът беше с купон. Купоните бяха обозначени с: „х” за чиновници, „ф.р.” за физическа работа и „м.т.ф.р.” за работа с много тежък физически труд, като миньори. Така, че оцелях. Имаше още печка, столове, разбира се ,и две легла. Едното персон и половина, другото единично, където спях аз, когато баща ми го няма, а на голямото – майка ми и сестра ми. Перлата на семейството ни в стаята беше радио апарат „Филипс”, закупен чрез изплащане от ж.п. касата, а едностайният апартамент беше държавен, на Български държавни железници.
Легнах си. Заспал съм веднага, като пребито животно. На другата сутрин – изненада. Всъщност бях сигурен в това, което моята майка винаги е правила – на обикновения дървен стол – панталонът изгладен, ризата също с ръбче, на ръкавите ръбче, а обувките лъснати, блестят. С една дума имам невероятна майка. Тя става много рано, за да отиде на работа. Тази сутрин е излязла много рано и затова не можах да й благодаря. Баща ми беше на двора. Закуска имаше, тя беше покрита с чиста бяла кърпа – месалче. Не закусих вкъщи, защото винаги когато отивах да викам Ванката от тях, майка му никога не ни пускаше без да ядем, независимо дали е сутрин или следобяд. Решихме с Ванката за добре дошъл да се снимаме при бай Крум. Докато закусвахме, разговорът течеше:
– Ванка, гледам те и усещам, че искаш нещо да ми кажеш. Какво ти се мъти в главата. Хайде давай!
След секунда колебание изплю камъчето.
– Добре. И без това ще го научиш, по-добре от мене, от приятел да го чуеш. Преди няколко месеца в града ни дойде един офицер за комендант на гарнизона – и млъкна.
– Е,… и. Защо ми го казваш?
– Ами… – Ванката пак замълча.
– Приятелю, искаш да ме подлудиш ли?
– Този хубавец се завъртя около Фанчето.
– Какво! – скочих.
– Чакай, по-спокойно. Разбира се, все още нищо лошо не е станало. Но този едноок пират е много нахален, да не кажа брутален.
– Защо едноок пират?
– Ами, защото едното му око е стъклено – загубил го е на някакво занятие.
Кръвта усещам, че започна да блъска в слепоочията ми.
– Не се притеснявай, братле, нали си дойде, ние сме до тебе. Още нещо ще ти кажа, той е страшилище за гарнизонния ни град, за войниците, даже и за офицерите е като екзекутор.

Преди две седмици се чу, че са го хвърлили от моста на Марица. Нахлузили му торба на главата и от горе, буф в реката. Мислех, че това е слух, но излезе истина, защото седмица го нямаше. Бил във военната болница в Хасково.
Въпреки това не се спря. Ще се справим Васко. Зрее ми една идея в главата, но засега ще премълча. Ще ти я кажа, като я изработя внимателно от всички страни.
– Добре тогава, да ставаме, че бай Крум може да затвори ателието си.
Ваньовата майка месеше в другата стая. Довечера ще сме на масленица.
Снимахме се. Снимките ще бъдат готови другата седмица.
– Хайде по една боза – предложи Ванката.
Седнахме в сладкарница „Роза” до киното на ъгъла. Разговаряхме за какво ли не. Поръчахме си по едно малеби с боза – малебито свиленградско, бозата любимчанска от Мурат. Стайко си поръча лимонада, че не е добре със стомаха. Страх го било да не направи някоя беля по пътя. Разговаряхме за най-различни неща. Мъжки разговори, нищо интересно. Най си е хубаво на гарата в градинката – влакове, посрещачи. И на гарата си правихме разходката, понякога и в събота и неделя. Така минаваха дните ни, в приказки и разходки.
Златидолската градинка беше най-екзотичното място – перлата на квартала, място за раздумки и приятелски срещи. Най-важното и интересното в нея са скритите места. Скрити от погледите на хората, интимни места, където млади двойки необезпокоявани от никого си споделят съкровени чувства.
Ето, така минават дните ни в свободното време. Утре, събота, вечер се разбрахме да ходим в ресторанта на гарата. Ще има и жива музика, музикантите били харманлийци. Ще си поиграем и повеселим.
Моите приготовления започнаха още от сле-добеда – панталона изгладен с ръб, режещ като бръснач. С Ваньо заедно си купихме габардинен плат за по един панталон с купоните за платове, моят – син, неговият – черен.
Бай Янчо може да си пийва човекът, но в занаята си е майстор и то голям. Уши ги модерно, крачолът долу – 20 см, по тесен, а маншетът 3 см. По това време не се разрешаваше такава мода, защото било буржоазно – западен бечим. Не даваха и бради и дълги коси. Трябваше да ходим прилежно. Ако имаш брада или дълга коса, на фурната не ти дават хляб, докато не се приведеш в приличен вид и тогава да те обслужат.
Простотия голяма, но всичко това ставаше на местно ниво. Имаше много простаци, които си позволяваха своеволия – не беше държавна политика.

Сакар нюз
От Сакар нюз август 8, 2017 09:10
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Реклама

Чуйте това!

Новините по дни

ноември 2017
П В С Ч П С Н
« окт.    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930