Преди и след Сан Стефано – 2 част

Сакар нюз
От Сакар нюз март 7, 2017 07:45

Преди и след Сан Стефано – 2 част

Любо Радев

Продължава от миналия брой

На 27.02.1870 г. Султан Абдул Азис издава ферман за учредяването на Българска екзархия и дава право на българите за вътрешна автономия. Русия отказва да я признае, тъй като стратегията й за завладяването на Цариград, Босфора и Дарданелите е несъвместима със съществуването на България като държава.

На 08.07.1876 г. Руснаците и Австро-Унгария подписват в Райхщат “съвършено секретна” спогодба, според която в резултат на победата на Сърбия и Черна гора “Настъпи пълен разгром на Отоманската империя в Европа, България и Румелия биха могли да образуват независими княжества в своите естествени граници. От 23.12.1876 г. до 20.01.1877 г. се провежда Цариградска конференция, в добавка под буква С – България – Проект за органически правилник “ чл.1. Ще бъде образувано от долу посочените територии и съгласно с приложената тук карта, два вилаета /провинции, области/, които ще бъдат управлявани според по-долу изложените подробни форми.

Източен Вилает, който ще има за главен град Търново,

ще бъде съставен от санджаците: Русенски, Търновски, Тулчански, Врачански, Сливенски, Пловдивски, /без Султан ери и Ахъ Челеби/ и от казите: Кърклисенска, Мустафапашовска и Казъл-Агачка.
Западния вилает, който ще има за главен град София ще бъде съставен от санджаците Софийски, Видински, Нишки, Скопски, Битолски, /без двете южни кази/ една част от Серския санджак/трите северни кази/ и от казите Струмица, Тиквеш, Велес и Костур.

Тези вилаети ще бъдат автономни, със свой административни, съдебни органи

със собствени общи събрания, бюджет и пр. Ще има своя милиция и жандармерия. Конференцията не е приключила когато на 15.01.1877 г. Русия и Австро-Унгария подписват в Будапеща конвенция /пак тайна/, според която Русия получава свобода на действие в България и Румъния, а Австро-Унгария в Босна и Херцеговина. Уточнено е също, че в случай на териториални изменения или разпадане на Отоманската империя изключва се образуването на голяма сплотена славянска или друга държава: напротив, България, Албания и останалата Румелия биха могли да останат независими държави.
С тази тайна конвенция между Русия и Австро – Унгария балканите са разделени. Войната е неизбежна. Русия няма да позволи на великите сили да се образуват източна и западна Българии. В протокол, подписан от Русия, Германия, Австро – Унгария, Франция, Великобритания и Италия, сключен в Лондон на 31.03.1877 г., се дава последен шанс на Турция да изпълни условията по цариградската конференция.
На 04.04.1877 г. на Нелидов е изпратена за връчване нота до турското правителство за скъсване на дипломатическите отношения. Срокът за връчване е 11.04.1877 г. и е задължителен. 1877 г. 12.04. руският император от Кишинев, пред готовата да действа армия, обявява война на Отоманската империя, с обещание за благосклонен неутралитет и дори помощ от страна на Германия.
1878 г. 03.03. Русия и Отоманската империя сключват Предварителния Санстефански договор, в противоречие на решенията на великите сили на цариградската конференция. В този договор в чл.6 е записано “България ще бъде автономно, подвласно княжество, с народно християнско правителство и народна милиция. Границите на Българската екзархия са потвърдени /не окончателно/, но без северна Добруджа, Нишко и Поморавието.

На българите е наложена руска окупация за две години,

но договорът не съдържа никакво задължение за изтеглянето на руските войски от България. Освен това руската окупационна администрация е свободна от международен контрол.
Руснаците се държат в България като окупатори. Произволът е толкова страшен, че по признанията на руски дипломат, българското население “предпочита турското владичество пред могъщото покровителство на Царя Освободител”. В кореспонденцията между централното руско правителство и администрацията в България се говори единствено за Балканска област, но не и за Българско княжество. 1878 г. на 30.05. Русия и

Великобритания сключват споразумение, което разкъсва България на пет части:

Княжество България, между Дунав и Балкана, Източна Румелия – като автономна провинция в Турция, Македония, под пряка османска власт, Нишко и Поморавието, които минават към Сърбия и Северна Добруджа, която се анексира от Русия, за да бъде предадена на Румъния.
На 13.07.1878 г. Русия, Великобритания, Германия, Австро-Унгария, Франция и Италия сключват Берлинския договор, който потвърждава границите начертани от предварителното Руско- Британско споразумение. В чл.1 пише: ”България се въздига в самостоятелно, трибунарно княжество под суверенитета на Н. В. Султана. То ще има едно християнско правителство и една народна войска…” Българският княз ще се избере свободно от народа. България ще има народно събрание и Органически устав. Всеки ще изповядва каквато си желае вяра. В чл.13 пише: ”На юг от Балкана се образува една провинция под име Източна Румелия, която остава под прямата политическа власт на султана, но с административна автономия. Тя ще има един генерал – губернатор християнин…” Вътрешният порядък на Източна Румелия ще се поддържа от една туземна жандармерия, която ще се подпомага от една местна милиция.

Договорът намалява срока на руската окупация от 2 години на 9 месеца.

Същият налага от самото начало международен контрол на руската окупационна администрация и изрично задължава Русия да изтегли всичките си войски от България и Източна Румелия в рамките на три месеца след изтичането на деветмесечния окупационен период.

На 10.02.1879 г. руската окупационна администрация в България свиква в Търново Учредително събрание, с което предава в ръцете на българите върховната власт. Въпреки това войската на Княжество България остава изцяло под командването на руски офицери. Военния министър е руски генерал.
На 18.06.1881 г. в Берлин е сключен таен договор между Русия, Германия и Австро-Унгария известен като “Договор на съюза на тримата императори”. Към него има и таен портокал, в който пише: ”…Декларацията, която подписаха австро-унгарския и руския пълномощник на Берлинския конгрес на 13.07.1878 г. остава в сила.
3. Източна Румелия:
Трите държави единодушно признават, че възможността за окупиране на Източна Румелия или на Балкана би била пълна с опасности за общия мир.

В случай на необходимост те ще положат усилия да отклонят Портата от подобна крачка, при което от само себе си се разбира, че и България и Източна Румелия ще бъдат длъжни от своя страна да се въздържат от предизвикателства спрямо Портата…
4. България:
Трите държави няма да се противопоставят на възможно съединение на България с Източна Румелия в пределите на териториалните граници, посочени в Берлинския договор…”
Пътят на България вече е ясен.

Това е истината за нашето освобождение. Тези материали са събрани от документи публикувани в книгите: “Дипломатическа история на освобождението на България” от Симеон Радев, “Течна дружба” от Иво Инджев и други.

край

Сакар нюз
От Сакар нюз март 7, 2017 07:45
Напиши коментар

1 Коментар

  1. патриот-истински март 17, 20:35

    Благодаря гн.Радев…..
    Нека всички на които пука за истината за 3.март да копират и разпространяват…..

    На българите е наложена руска окупация за две години,

    но договорът не съдържа никакво задължение за изтеглянето на руските войски от България. Освен това руската окупационна администрация е свободна от международен контрол.
    Руснаците се държат в България като окупатори. Произволът е толкова страшен, че по признанията на руски дипломат, българското население “предпочита турското владичество пред могъщото покровителство на Царя Освободител”

    Отговори на този коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Реклама

Чуйте това!

Новините по дни

ноември 2017
П В С Ч П С Н
« окт.    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930