Росен Андрей Охеда: „Влюбен съм в планетата Земя”

Милена Митева
От Милена Митева октомври 30, 2017 09:50

Росен Андрей Охеда: „Влюбен съм в  планетата Земя”

Акценти

  • Вестник Сакарнюз, брой 41/77, 27 октомври – 2 ноември 2017

Свързани публикации

Росен Андрей Охеда е пътешественик. Toй e poдeн в кyбинcкaтa cтoлицa Хaвaнa. Бaщa мy e кyбинeц, a мaйкa мy e бългapкa oт Хacкoвo, къдeтo имa мнoгo poднини. Дo 15-тa cи гoдинa живee и в Бългapия, и в Кyбa, a пocлe зaминaвa cъc ceмeйcтвoтo cи зa Рycия. Tpи гoдини yчи acтpoнoмия в Мocквa, нo зaвъpшвa тypизъм в Кaнaдa. От пoвeчe oт 10 гoдини живee в ceвepнoaмepикaнcкaтa cтpaнa и дopи e кaнaдcки гpaждaнин, нo пpизнaвa, чe пpeдпoчитa cпoкoйcтвиeтo и кpacoтaтa нa Бългapия. Гoвopи cвoбoднo пeт eзикa – бългapcки, aнглийcки, pycки, пopтyгaлcки и иcпaнcки. Той е обиколил 152 държави от общо 196 признати в ООН. Започнал да пътешества на 27-годишна възраст и от тогава, 18 години без прекъсване, обикаля света.

Какъв си бил като дете?
Като дете бях доста палав и имах много енергия, прекалено много даже. В онези времена това не го смятаха като нещо лошо. Родителите ми дадоха едно колело и да се спасявам по цял ден. И тъй като израснах в Хавана и живеех на 200 метра от плажа, по цял ден и през свободното си време или бях там, или карах колело докато енергията ми напълно не се изтощи и да се прибера в къщи и да заспя. Затова в училище бях в пансион, в който като си напиша уроците, тогава се прибрах вкъщи.

Как си успял да се адаптираш към всички онези промени, които ти е предоставило детството?
Самото ми детство бе изпълнено с промени. Живеех две години в Куба, една в България, после в Русия, в Канада, така че за мен нормалният начин на живот беше промяната. По-странно бе да съм на едно място, отколкото да съм постоянно на различни места.
Нямах едно постоянно училище. В първи клас учих в Куба, после дойдох в България пак за първи клас. Тук интересното беше, че когато учителката ни накара да напишем мама, аз знаех да пиша само на испански и вместо „ма-ма“, написах „та-та“, защото испанското „м” е като 6ългарско „т”. Тогава учителката разбра, че идвам от Куба и не знам как са нещата в България. За мен константата беше промяната. Нормално беше постоянно да съм в различни училища, различни държави, така че това е един нормален процес.

Коя бе първата крачка към голямото пътуване?
Първата крачка започна, когато бях студент в Русия. Исках да видя нещо по-различно от това, което системата ни е разрешила. Взимах ютии и ги продавах в Полша, за да мога да изкарам някой лев, а със спестеното да отида до Финландия с някаква водка и там да я продам, за да мога с тези пари да си направя някакви малки екскурзии. Печалбите бяха от 6, 8, 10 долара. Не е някаква търговия за големи пари. Просто бях студент, който бе много, много беден, защото стипендията ни бе около 2 долара и номерът бе да изкарам минимални пари, за да си платя автобусния билет или билета с влак за екскурзията. С други студенти спяхме на автогари и жп гарите и през деня се разхождахме из града, а вечерта се завръщахме в Москва.

А как реагираха родителите ти, като разбраха какъв риск поемаш и с какво се занимаваш?
Родителите ми бяха в Куба, а аз в Москва сам студент, така че те нямаше как да разберат какво правя три години. За тях най-важното бе, че преминавам от курс в курс, че имам добри оценки. А аз първото, на което наблягах, бе да уча, а след това е забавлението.
За пътешествията като цяло през първите години на майка ми й бе доста трудно, че съм по екзотични, но и опасни места, но тя вече се абстрахира. С години се опитваха заедно с баба ми и дядо ми и роднини да ме откажат, защото не е най-правилният начин на живот, но аз знаех, че за мен няма друга опция, за да бъда истински щастлив. Аз мога да живея или само в Канада, или само в България и да съм материално осигурен. Имам дипломи и говоря пет езика, но това не беше най-важното нещо за мен. Исках да се запозная с планетата Земя, тъй като още от малък дядо ми ме запали по географията, когато аз бях на 10-11-годишна възраст. Бях пълен фанатик към всичко, що се отнася до карти, географски понятия, столици на държави и нямаше как да бъде друго. Знаех, че моят път е предначертан с това пълно обсебване към географията.

Кои места искаш все още да посетиш?
Първо посетих най-красивите плажове на света, след това – чудесата на света и от там нататък надграждах. Ходих по всякакви джунгли, пустини, планини, но след това идва един момент, когато почти всичко се изчерпва и взех да си начертавам плана така, че да обиколя всяка една суверенна държава на планетата. За последните 18 и половина години от тези 196, които са в момента, съм обиколил 152 и съм ги опознал. Смятам, че тези 44 държави са нещото, което аз искам да видя. Просто искам всяка една държава да посетя, защото съм обиколил 74% от планетата. Аз го правя с много нисък бюджет, движейки се и разполагайки само на лична интуиция, тъй като пътувам сам. Да си в най-бедните държави, когато се придвижваш сред местните по начина, по който аз го правя, не е най-безопасното нещо, аз съм го забелязал, но имам гигантски късмет. Така го виждам, нямам друго обяснение.

Разказвал ли си на хора, от други държави за България?
Естествено, да. Първото нещо, когато им кажа, че съм българо-кубинец, се сещат за Фидел Кастро, пури плаж. За България едно от нещата, които са ми направили впечатление е, че всеки един даже и в най-отдалечените места туземец по амазонията, знае кой е Христо Стоичков. Затова, когато си дойда в България и чуя нещо негативно за него, не ми прави добро впечатление. Този е човекът, който слави страната по цял свят с неговата невероятна игра.
Разказвам за хубава храна, за невероятно красивите жени, но гледам много да не им разказвам за жените, защото не искам други мъже да идват в България, така че по-хубаво да не знаят (смее се).

Какви следи оставяш по света?
Приятелство. Това, което аз предлагам, е приятелство и се опитвам, ако мога да помогна на децата от най-бедните държави. Купувам им тетрадки, моливи и им говоря, че образованието е най-важното нещо, на което те трябва да наблягат, макар че в тези бедни държави е много трудно. Не само им казвам, че материалният живот не е най-важен, но мисля, че им давам пример чрез начина си на живот. Всичките си пари, които съм спестил и ще правя, са за пътешествията ми, не за нещо материално. Купувам си дрехи втора ръка, имам колело и на 45 години никога не съм притежавал моторно превозно средство. Младото поколение трябва да види добрия пример, който давам със собствения си живот. Това е начинът, който съм си избрал и това ми харесва.

Смяташ ли се за различен заради това, което правиш?
Различен от гледна точка на негативното – въобще не се смятам. Смятам, че съм различен от позитивна гледна точка. Важното е да съм добър към другите хора. Ако имам повече знания, да ги предам на младото поколение. Това за мен е важно. А кой от тези млади ще избере да има такива идеали, които аз имам – да бъде добър към другите хора и да се наслаждава на живота и да знае, че най-важното е да не вреди на хората. Това е моето послание.

Какви качества трябва да притежава човек, за да бъде пътешественик?
Дисциплина е първото. Трябва да си доста самоуверен в себе си, защото ако нямаш вяра в себе си и собствените си способности, няма как да се получат нещата. Хората виждат, когато има някаква вяра в теб и започват и те самите да вярват. Има моменти, в които и аз изпитвам страх, ако не беше така нямаше да съм нормален човек.
Бил съм на много места, където не е било много безопасно от военна гледна точка, религиозна и бактериологична, но навсякъде по света има опасности. Гледам да съм внимателен, но страхът да не надделява над страстта ми. А страстта ми е да обиколя света.

Как се справяш с екстремните ситуации, психически или физически е нужно да си подготвен повече?
Цял живот съм тренирал някакви спортове, карам много колело, когато мога плувам. Гледам да се храня здравословно и ако не съм здрав няма как да участвам в толкова дълги пътешествия. Това не ми е е хоби, но ми е нужно за това, което правя. В колкото по-добра форма съм, толкова по-лесно ми е. Аз съм на 45 години и трябва да спазвам някакви правила, без да се лишавам от нещо.
Психическата подготовка е най-важната. Аз в Русия съм израснал в доста глад и в Куба с доста глад и мизерия. И за мен не е проблем нямането. Макар че не се радвам, че съм нямал и нямам, но такива бяха обстоятелствата. Има два варианта – или почваш да се разкайваш и се самосъжаляваш, или преодоляваш трудностите и се гордееш с това. Аз съм предпочел втория вариант!

От кое черпиш най-голяма енергия?
От срещите ми с хората и особено с дечицата в Африка. Те са толкова жизнерадостни. Аз винаги им давам бонбони и сладкиши и те полудяват от радост, а също и от това, че виждам невероятно красиви места.

Имаш ли страхове и с какво са свързани те?
Да не мога да обиколя света, но най-големият страх вече ми премина, защото най-важно за мен бе да обиколя седемте континента и да се запозная с повече от сто държави и вече ми олекна като цел в живота. Сега завършвам цялата тази мисия, която съм започнал от десетгодишна възраст.

А как ще запазиш спомените от преживените неща?
Правя видеоклипове и снимки и давам интервюта за различни телевизии. Цялата тази радост, която съм я събрал, гледам да я предам на децата по училищата, които посещавам из България. До момента съм посетил 27.
Аз толкова съм вземал, вземал, цял живот от тази красива природа и това е един начин да дам нещо на обществото.

В какво може да се влюби човек който е видял толкова много?
Аз вече съм си пристрастен към красотите на природата. Аз съм влюбен към новото. По пътя си съм щастлив. Жаждата да видя нещо ново е най-важното за мен. Аз съм влюбен в планетата Земя.

На къде се насочват мечтите ти, след като обиколиш и останалите 44 страни, които не си посетил?
Това е един от най-трудните въпроси за отговор. Най-голямото ми препятствие е първо да стигна до там, а след това ще пишем книги и ще правим филми. Това не е проблем.

А смяташ ли да създадеш семейство и да оставиш поколение след себе си?
Ами като знаем за Хю Хефнър и Берлускони, че на 80 години… не губя надежда (смее се) …, но първо имам тази цел. Имал съм приятелства с жени, но съм им казвал, че е загуба на време ако се надяват на семейство, защото аз имам една цел и съм като влак на релси.

Милена Митева
От Милена Митева октомври 30, 2017 09:50
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Реклама

Чуйте това!

Новините по дни

ноември 2017
П В С Ч П С Н
« окт.    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930