Сградата на “Тютюнева” е построена през 1925 г., но и през комунизма се гордееха с нея

Иван Атанасов
От Иван Атанасов февруари 28, 2016 19:50

Сградата на “Тютюнева” е построена през 1925 г., но и през комунизма се гордееха с нея

Акценти

  • Вестник Харманлийски НОВИНИ, брой 8/651, година XIV,26 февруари -2 март 2016

Свързани публикации

Съдбата на първата сграда на Тютюневия монопол в Харманли има 91-годишна история. Необходимостта от нейното изграждане е дошла след Първата световна война, когато в бившата околия Харманли се развива силно тютюнопроизводството и търговия с тютюн. Това наложило производителите да се обединят и са създали кооперация с наименование „Балкан“. Нейното Учредително събрание е на 15 февруари 1920 година. В него участват 26 основатели с по 100 лева внесен капитал.
През стопанската 1923 година природата дава богата тютюнева реколта, която те не могат да реализират чрез частните търговци в България. За късмет от

германската фирма „Рейсма“ пращат хора, които харесват отглеждания сорт тютюн

в околията и решават да го изкупят изцяло, за изненада на тютюнопроизводителите на доста висока цена.
На извънредно Общо събрание на 28 декември 1924 година членовете на кооперация „Балкан“ приемат нов устав и се увеличават на 598. Всеки участва със свой дялов капитал, срещу който получава акция. Общото събрание избира Управителен съвет, с председател Петър Илиев Драганов. Членове са производители от Харманли, Бисер, Ръженово, Иваново, Изворово, Орешец, Надежден, Шишманово, Българин, Овчарово, Рогозиново, Черна могила, Фердинандово, Коларово, Елена, Доситеево, Лешниково, Върбово, Малко градище, Силен, Маджари, Силен, Йерусалимово, Богомил и други.
С набраните средства

събранието решава да се построи голям склад за съхранение и
преработка на тютюн,

чийто архитектурен вид бе като символичен знак на града. Сградата се строи 2 години и през 1925 година е открита, с надпис на нея – „Тютонопроизводителна кооперация „Балкан” 1925 година“.
В тази постройка, до национализацията й през 1949 година, са се съхранявали тютюните на всички производители от околията. След това тя се използва и за манипулация на тютюни, като голяма част от населението е работело в така наречения „Монопол за тютюни“, където освен съхранение се е подготвяла и продукция, готова за външни пазари.
Там са работили с така наречената „Тонга“ (машина за пълнене на сортирани тютюни), описана в романа на Димитър Димов „Тютюн“.
Харманли става известен като производител на качествени тютюни не само в България, а и в Германия, Австрия, САЩ, Япония. Известно е, че този склад е посетен от героя в романа „Тютюн“ – германския тютюнотърговец Фон Дитрих.
Още 13 частни склада имало в града, а няколко от тях стоят и досега.
След 1949 година това е единствената сграда, в която започва дейността си тютюнопроизводителното предприятие „Български тютюни“. След това се преименува на „Тютюнева промишленост”. Последното наименование е „Булгартабак“, а първият му генерален директор е харманлиецът Теньо Латев. Именно той допринася тази кооперация да прерасне в голямо предприятие.
Най-дългогодишните директори в Харманли са Гочо Карагьозов и Вълко Георгиев. Последните управници са Милен Бакалов и Димитър Скерлев.
През комунизма се изграждат и останалите сгради за манипулация, ферментация и подготовка за износ на тютюни.

През 1985 година предприятието достига своя апогей.

Преработват се над 6 000 тона тютюни, от които за соцстраните около 2 500, а за капиталистическите – 3 500 тона. Това е единственото предприятие в Харманли, което носеше валута на държавата. Този обем създаде работа за 1400 – 1700 души.
След решението за реституция на собствеността, министър Василев от правителството на ОДС пусна заповед старата сграда на съществуващата кооперация да се предаде на съществуващата РПК в Харманли. За кратък период много предприемачи имаха желание да направят тук частна цигарена фабрика, но старата сграда не позволяваше, защото междуетажните прегради бяха дървени и не можеха да издържат вибрациите на машините. Въпреки това, те се монтираха в другите, бетонни помещения, но просъществува за малко.
Червената управа на Харманли направи влиятелния политик Юнал Лютви почетен гражданин с надеждата да помогне на общината. Тогава през 2008 година имаше възможност и с негова подкрепа „Тютюнева“ да се съхрани и запази като предприятие, но това не стана. Сродни предприятия като него в Тополовград и Исперих просъществуваха, а харманлийското бе закрито. Това бе една голяма загуба за града, защото там работиха много хора, предимно от малцинствата.

Защо не използват останалите складовете?

В днешно време тютюнопроизводителите от региона изпитват сериозни затруднения в реализацията на продукцията си, но не им идва наум да постъпят като техните деди, които са имали идеята за осъществяване на коопериране на тютюнопроизводителите от 30-те години на миналия век. Спасяват се поединично, главно с подкрепата на една партия, която умело ги манипулира.
Сега предимно в селата с турско население около Харманли, тютюнопроизводството се увеличи много и всяка година местните хора се притесняват при реализацията на продукцията. Те се спасяват поединично и не откликват на призивите да се обединят, която ще им донесе само ползи.
Ако хората си направят кооперация или друг вид сдружение, както колегите им преди 90 години, те могат да ползват съществуващите складове на бившата „Тютюнева“.
Още докато предприятието работеше по инициатива на директора Вълко Георгиев се изгради най-мощният ферментационен завод с мощност над 10 000 тона тютюн. И в момента има сгради, има тютюн, има машини, има хора, които могат да работят. Там може да се манипулират и ферментира и от тук да се изнася. Тези мощности са частни и в момента бездействат.

Иван Атанасов
От Иван Атанасов февруари 28, 2016 19:50
Напиши коментар

6 коментара

  1. Володя Костадинов март 11, 16:47

    Да, Иване, прав си, че и през комунизма се гордееха с такава сграда и затова хора, много по-компетентни от теб и сегашното ръководство на общината, са я обявили за паметник на културата. Учудващо как преди, винаги и за всичко, бяха виновни Лисков и Минка, а сега чинно си мълчиш. Знаеш ли къде по света и кой разрушава паметници на културата? В Сирия и Ирак от Ислямска Държава!! И сега се оказва – в Харманли. В белите държави такива сгради са превръщани в музеи. Ръководството на Общината обещаваше, че ще потекат европейски пари и Харманли ще стане РАЙ в България. Вместо това тръгнаха багери.
    А към ръководството на Общината: Разберете, че Общината не ви е Дружество с Ограничена Отговорност – само приходи и разходи! Управлението е и отговорност, както към сегашните жители, така и към бъдещите поколения. Както започна мандатът Ви, скоро може да „разрушите” цялата община. Сигурно във Вашите планове сега е ред на болницата и лагера в Добринище. Дано се осъзнаете и съвестта да Ви проговори.

    Отговори на този коментар
    • данъкоплатец март 11, 17:30

      Малееее дъртия комунист дето 16 години цоцаха от тоя община дето ходи до Ирландия на нейни разноски сега ни учи на морал . За сведение тази сграда сграда не е построена от комунисти а от честни частници а след това вие им взехте имотите Питай защо Лисков ходи до Гърция със служебната кола и с чиновничка от съвета Питай го и от къде му дойде джипа Питай го колко вечери е спол на Долринище на разноски на общината Питай Минка как се ширеше в общински апартамент за стотинки а след това за три години си купи апартамент обзаведе го и си купи кола и токава давай акъл кое е дружество и кое не.

      Отговори на този коментар
  2. Stamenov март 9, 22:20

    Не мога да ви разбера всичките дето сте се закахърили за една стара сграда, ако ще и паметник да е, госпожа Светлана Николова дето толкова е взела присърце ролята си на общинар и лидер от Заедно за Харманли, защо не възстанови и Хаджибаневата къща, Стария съвет, дето Иван Чолака го „разкраси“ така хубаво.. или пък Извора на Белоногата,…ама е по-ефектно да се вихриш, когато някой нещо иска да промени и на негов гръб да си правиш ПИАР,/бившата пиарка/. А и тия от Заедно за Харманли така са си направили страницата , че всеки не може да им пише, само тия които те познават. Искам да питам същата г-жа Светлана Николова защо не се зае да разследва неуредиците в Читалище Дружба, за които имаше един куп сигнали, за фалшивия конкурс,за назначенията там, но тя се спотайва , да изкара кирливите ризи на ония там Паулини, Зайчев ,Любо и други.. Оооо, няма как то сега нали същата г-жа Николова води курс по Писане на поезия там…Значи и тук нищо няма да стане… ! Питам ви от тук, защото сте заключили профила си за външни въпроси на граждани! Ето аз съм гражданин на Харманли и искам отговор?

    Отговори на този коментар
    • М. Славчева март 3, 08:56

      Пари за покрива можеха да се намерят, но тази красива сграда вече я няма. За съжаление след няколко години ще си отидат и останалите, част от историята на НАШИЯ град.

      Отговори на този коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Реклама

Чуйте това!

Новините по дни

ноември 2017
П В С Ч П С Н
« окт.    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930