Случки на сцената

Сакар нюз
От Сакар нюз февруари 2, 2017 07:57

Случки на сцената

Симеоновград | Васил Станев

Тази година трудещите се от околните села на община Любимец имаха богата реколта.
Цареше трескава работа по прибирането й. Ние – интелигенцията не останахме безучастни в този трудов кипеж.
Към местното читалище „Братолюбие” беше сформирана културна бригада, която през лятото подготвяхме различни художествени мероприятия, с които гостувахме по селата и правехме на хората, върнали се от полето вечерта по-лека, спокойна и весела.
В Любимец читалището беше едно от културните средища с най-добре развита театрална самодейност в окръга.

В този град хората обичаха да се забавляват така добре, както и да работят.

Всичко това се дължеше на влюбения до полуда в театралното изкуство Атанас Врабчев – нека почива в мир.
Мисля, че ще е добре да си спомним имената на някои от самодейците, които участваха в тази благородна кауза, които с радост даваха своя безплатен труд.
Атанас Врабчев, след него дъщеря му Цонка, Лука Янев, д-р Бозанев, Сашо Попов, Любка Порязова, Калинка Старирадева, Петър Мърмъров, Марийка Попова, Вуню и Георги Вълков – „Шото” и др.
Всички те с удоволствие вземаха активно участие в културния живот на своя град.
Както всяка и тази година имаше такава бригада, в която участвах и аз. Подготвяхме къси и леки хумористични пиеси и скечове, които изнасяхме във вечерите, след като хората се върнат уморени от полския труд.
Тази вечер трябваше да играем пред хората в с. Белица. Всичко беше готово. С камион, отпуснат от ТКЗС пристигнахме в селото. Настанихме се в Читалището. Всеки от нас се готвеше самостоятелно и се гримираше. Бай Атанас Врабчев ходеше ту при нас, ту при друг да следи как върви подготовката, а там където трябваше, помагаше.
Аз бях в ролята на селски поп – свещеник от наше българско село. Мой партньор – Петър Мърмъров ще играе клисар – карахме както още го наричат в някои български села. Той трябваше да ми приглася в сутрешната ми литургия.
Ето дойде нашия ред. Публиката насядала пред стълбището на читалището на столчета, донесени от домовете си, очакваха с нетърпение нашето появяване.

Някои нетърпеливи започнаха да ръкопляскат, чуха се изсвирвания.

Преди да изляза пред публиката, бях лапнал бонбон – лукче за смазване на гласните струни, за да ми е гласът по-камбанен. Нещеш ли сполетя ме нещастие. Както си обръщах и смучех бонбончето ту към едната, ту към другата устна кухина, захапал съм част от вълната, от която ми беше направена брадата. В нея се замота бонбона.
Попската ми брада започна да се отлепя и намърдва неканена в устата ми. За нещастие докато предприема нещо, Петър ме избута пред завесата. Излязохме. Хората започнаха да ръкопляскат.
– Въх! – точно срещу мен на метри на стол беше се облегнал селския поп, а до него ухилена уважаваната попадия. Като видя „колегата” си, жълтите зъби на попа лъснаха изпод дългите му мустаци.
Попадията от изненада закри с ръка устата си и бутна, почти блъсна попа. Той също я тласна с лакътя си, като не сваляше поглед от мен.
Бонбончето беше смарамучкало кажи – речи една част от брадата ми. Боже, като видях попа пред мен наду ме на смях. Едвам се сдържах. Изпрухнах и от устата ми изхвръкна като изстреляно топче с ластик бонбончето със залепналата вълна по него.
Не можах да кажа репликите си. Сетих се и успях да събера трите си пръста на дясната ръка и с благословия към публиката, пеейки изредих: „Господи помилвай, да свети името ти, да бъде… волята ти…”
Но, до тук. Изпуснах набралия въздух като пуяк.
Бонбона прилетя и пльосна в расото на попа. Уплашен попа подскочи и почна да се кръсти. Събрах пак трите си пръста и с жест, както правят божиите служители „благослових” събралата се публика. На заден ход се шмугах зад пердето, което беше закачено на вратата вместо завеса.
Петър – клисарят, който беше до мен, остана сам. Завъртя глава ту към пердето, ту към публиката. Изведнъж пеейки, както пеят поповете, изблещен, малко уплашен: „И не знам какво му стана-а-а-а, попа си отиде-е-е-е!”
Събралите се зрители започнаха да ръкопляскат. Чу се и „браво”. Разбира се имаше и подсвиркване.

Общо взето всичко, за което бяхме дошли, мина добре.

Случилото се с мен дълго време се коментираше в Любимец. Докато един ден след 53 години, детската учителка от временната детска градина ми напомни за случилото се в далечната 1963 година.
Затова пък аз реших да го споделя.
Така и така съм на вълна „разказ”, реших да ви разкажа още една случка, която се случи по време на премиерата на небезизвестната Яворова пиеса „В полита на Витоша”.
И така всичко вървеше много добре. Публиката ликуваше от удоволствие от досега видяното. Действията вървяха едно след друго. Сцената беше готова за следващото явление. Завесата се вдигна. Цареше гробна тишина. На сцената полумрак. В средата, на пиедестал на малко по-високо ковчег, около който танцуват ангелчета, облечени в тънка бяла премяна.
В мрака се прокрадва лъч светлина, която осветява ковчега. В склопените ръце на лежащия „мъртвец” междука свещ. Ангелчетата с венци на главичките, хванати за ръце танцуват около ковчега.
Свещта полека – лека се топи, а пламъка наближаваше към пръстите ми. Капките от топящият се восък падат върху кръстосаните ми ръце. Болката ми беше непоносима. Но пламъкът наближаваше. Тихичко викнах на танцуващите като внимавах да не мърдам. Движех само устните си, но те танцуваха в ритъм и не ме чуваха. Пламъкът започна да ме пари по-сериозно. Повиших глас малко по- високо да ги моля:
„Ангелчета мили, духнете свещичката, моля ви, милички мои. Пари!”

Така повтарях няколко пъти, но без успех, никой не ме чуваше.

Нямаше какво да направя. Надигнах глава от ковчега, духнах свещичката и върнах главицата си на твърдата възглавница. В този момент публиката се раздвижи и започна да ръкопляска. Осветителят, който наблюдаваше действията над сцената, присветна няколко пъти заедно с ръкоплясканията. Публиката стана на крака. Ръкоплясканията се усилиха. Край! Така свърши представлението. От публиката поднесоха цветя и остана дълго да коментира от вън.
На сцената се качиха приятели, близки на артистите да ни поздравят.

11.12.2016 г.

Сакар нюз
От Сакар нюз февруари 2, 2017 07:57
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Реклама

Чуйте това!

Новините по дни

ноември 2017
П В С Ч П С Н
« окт.    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930