Спасяването на коня Борко

Акценти

• Вестник Сакарнюз, брой 10/ 15-21 юли 2016 година

Свързани публикации

• Отново засадиха дръвчета в парк „Димана Данева“ 0 27.ное.
• Градушка удари хиляди декари насаждения 1 02.юни
• Какво предвижда проекта за Бюджет – 2024 на Симеоновград 0 02.фев.

Спасяването на пенсиониран кон в село Лешниково стана международен въпрос. Благодарение на намесата на няколко човека 18-годишното животно Борко ще прекара остатъка от живота си в спасителен център, където за него ще се грижат добри хора.

Само допреди седмица той бе в окаяно състояние, “несайдисван от собственика си”, както казват хорта от селото. По тялото му имаше отоци и подутини, а летящи насекоми го тормозеха непрекъснато. Пасеше остатъци от трева в селски двор в Лешниково и никой не го бе грижа, че животното е недохранено, че няма достатъчно вода в летните жеги.
Това притесни съседката Валентина, която позвъни на Десислава Алексова, природозащитник, за съдействие за спасяването му. Обясни, че конят живее при лош стопанин, който не само че не се грижи добре за него, но и го подлага на изтезания. Смята да купи животното и да го прати в приют. Десислава споделила притесненията на Валентина със Сдружение „На ти с природата”, където всички взели присърце въпроса и предложили решение.
В търсене на приют на Борко, жената се свърза с неправителстваната организация Анимал Рескю (Animal Resque) – София, от където потвърдили, че могат да приемат животното веднага.
По същото време тя успява да се договори със собственика на коня да го купи за 300 лв., при първоначално поискани от него 600. Тй като нява възможност да го гледа у дома си, го настанява у съседа си, на когото плаща за всеки ден престой у тях. Освен това му купува високо калорична храна, ,за да може конят да се възстанови.
Валя е художничка и през деня снима коня, а вечер го рисува в своите картини.
Междувременно дискусията по Интернет продължи и в няколко страни. В нея Десислава пише, че отношението към животните на много места в България е ужасяващо, особено в малките населени места. Тя описва как в село на 30 км от София можело да се видят безпризорни кучета и домашни животни, които куцали. Настоява за случая в Лешниково да се даде публичност, за да започват, макар и бавно, да се променят нагласите на хората.
След като от организацията прибраха коня Борко, всички в селото са доволни и радостни за добрата постъпка. И кметът, и живеещите тук са удовлетворени, след като показаха хуманно отношение към животното. Те са убедени, че са създали прецедент, който да послужи за пример на подражание и на други места.
Валентина обожава животните, които са господари в нейния дом. В двора си отглежда кучета, котки, повечето спасени от недобросъвестни стопани. Но чувствата й са в противоположна посока, когато стане въпрос за хора. Според нея специалистите, които са призвани да се грижат за живота и здравето на животните, не го правят и като доказателство за това дава примери с много безпризорни животни, които не се обгрижват. Твърди, че на пазара се предлагали и фалшиви лекарства от ветиринари. Изучила е законодателството и цитира параграф, в който лошото отношение към животните е приравнено на престъпление. Според нея законът не се спазва, макар да задължава всички домашни животни да имат микрочипове.
След този случай Валентина е поканила хората, проявили съпричастност към спасяването на коня, да дойдат в Лешниково, за да обмислят по-нататъшна съвместна дейност по спасяване на животни.