Стратия Скерлев посрещаше емигрантите в Истанбул

Иван Атанасов
От Иван Атанасов декември 1, 2006 03:36

Стратия Скерлев посрещаше емигрантите в Истанбул

За него нямаме кой знае колко информация, но ще ви предложим записките на деловодителя на кооперацията в село Българин – Велко Нейчев. Ето какво разказва той за него:

Бащата на Стратия Скерлев е бил известен в селото като веселяк – често разказвал смешки и хуморески. В семейството си имал още двама братя – Гочо и Господин.
Около 1934 година у него се ражда идеята да се направи кооперация в селото, която да извършва търговска, влогова и кредитна дейност по примера на Родчалските пионери в Англия. Той заедно с Желю Хаджигенев, Тоню Станев, Иван Д. Трендафилов, Трендафил Д. Трендафилов, Димитър Стратиев, Георги Чакъров, Димитър Г. Чакъров, Петър Вълчев, Димитър Митев и Слав Костов поставят началото на кооперативното движение в селото. Това е станало през 41 или 43 година. В актива на кооперацията е имало кафе-кръчма и кооперативна мандра. По-късно започнали да строят и кооперативна сграда, но парите им свършили, защото банката им отказала. На следващата година се съгласила и им дала кредит, с който завършили сградата.
През това време частниците от селото, които имали магазини и кръчми, били против тях и им правили непрекъснато спънки.
Стратия Скерлев е бил неуморим пропагандатор на българо-съветската дружба. По време на Соболевата акция той заедно с Пейко Иванов са направили общо селско събрание в защита на дружбата и присъединяване на България към съветския народ. Почти цялото село са подписали меморандума.
Скерлев е бил член на УС на тютюневата кооперация ,,Балкан“ и на РПК – Харманли, бил е председател и на читалището в селото.
През 36-та година ремсовите и земсовите организации били поставени извън закона, но Скерлев създал ,,Младежка кооперативна група“.
Кооперацията представлявала болшевишко гнездо и от нея са отделяни пари за тази дейност. Скерлев докарал отнякъде подвижно кино и прожектирал предимно съветски филми за живота на техните младежи и за модернизацията на селското стопанство.
През 37-ма година е купил радио ,,Филипс“ и го монтирал в кооперативното кафене. През дългите зимни нощи в кафенето се събирали много хора, имало е правостоящи, които са слушали музика и новини.
На магарешката си каручка написал СССР и обяснил на началника на Държавната сигурност Коста Андреев, че това означавало Стратия Скерлев Сидеров Русев.
През 1941 година след присъединяването на България към оста Рим, Берлин, Токио, германски войски навлезли в страната. В селото са били настанени войници от Етърски полк, имало е и Военен съд. Разтурени били всички прогресивни организации, а радиото – запечатано.
През 1943 година Скерлев е интерниран в лагера ,,Кулата“ и отстранен от всякаква отговорна работа. След това бил пратен в друг лагер – Демир Хисар. Полицаите поискали да им занесат по 50 кг. ориз и брашно, 30 л. олио и 1 000 лева и Скерлев бил освободен. След това отново е интерниран и се завръща в селото на 17 септември 1944 год.
Той укорил комунистите, отишъл и арестувал кмета на селото Георги Тодоров и неговите хора и ги набутал в обора на селския бик. После се отправил за с. Рогозиново и там арестувал куция кмет Трендафилов и станал централен кмет на двете села. След няколко дни с негова помощ бил арестуван и околийският управител Корнишки и Скерлев заел неговото място.
През 1945 год. става народен представител от БЗНС с лидер Никола Петков до към 48-ма. По това време комунистите му предлагали да стане министър на земеделието или председател на президиума на Народното събрание, но той отказал. “Глава си давам, идеи не давам”, заявил той.
Тогава именно е предсказал, че комунистите ще управляват най-много 50 години, а Съветският съюз ще се разпадне. По-късно емигрирал в Турция.
“Аз съм бил и си оставам убеден привърженик на земеделски идеи и принципи, а така наречения “комунизъм”, сега “социализъм”, което не е нито едното, нито другото, е вече мъртъв навсякъде по света”, пише Стратия Скерлев в писмо до свой приятел през 1990 година.

Малко история

Една от най-известните личности на село Българин е Стратия Скерлев. На 6 декември ще се навършат 100 години от рождението му. Починал е през 1991 година на 29 септември.
Животът на Стратия Скерлев е изпълнен с повратности. Като млад е бил прогресивен, за което е интерниран 3 пъти, бил е народен представител във Великото народно събрание от Земеделската парламентарна група, с председател Никола Петков.
След 1948 год., когато комунистите унищожават опозицията, е настъпило масово нелегално преминаване на българи в емиграция, най-вече в Турция и Гърция и той заминава при комшиите. По това време – през януари 1949 год. се сформира Българският Национален Комитет с център Париж. Председател е бил Г. М. Димитров, а в него са членували общо 16 известни личности в емиграция, които имат някаква представителност. Сред тях са имената на Ценко Барев, секретар на Академичния младежки съюз при БЗНС, Стратия Скерлев и други изгнаници.
Дълги години след това Стратия е работил в Истанбул, като при него са идвали българските емигранти, а той ги насочвал къде да отидат. Много хора от село Българин са ползвали неговите услуги в емиграция.
През този период българската Държавна сигурност, по точно Управлението за борба срещу идеологическата диверсия, е образувало дело за оперативна разработка „Мечка“ срещу Стратия Скерлев.

Иван Атанасов
От Иван Атанасов декември 1, 2006 03:36
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Реклама

Чуйте това!

Новините по дни

ноември 2017
П В С Ч П С Н
« окт.    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930