Светлана Николова с големите награди от Национален литературен конкурс

Сакар нюз
От Сакар нюз декември 7, 2015 18:36

Светлана Николова с големите награди от Национален литературен конкурс

Светлана Николова стана големият победител в Националния литературен конкурс, посветен на Никола Вапцаров. В седмото издание на конкурса, чийто резултати бяха обявени на 5 ноември, харманлийката спечели първото място в раздел „Проза“ с разказа си „Кръгове“ и второ място в раздел „Поезия“ за стихотворението си „Сълзите от герана“ /първо място не се присъжда/. Организатор на престижната надпревара е читалището в Благоевград „ Н. Вапцаров 1866“.

„Научих за този конкурс съвсем случайно преди месец в Бургас, по време на церемонията на лауреатите на Националния конкурс „Голямата книга на малкия град“. За него ми сподели писателката Красимира Кацарска, която е благоевградчанка. Дълго се чудих и накрая изпратих 3 стихотворения и 3 разказа. Когато научих резултатите, се просълзих от щастие“, споделя за „Сакарнюз“ Светлана.

Любопитна подробност е, че в основата на разказа й „Кръгове“, класиран на първо място, е истинска история. Тя е за една спасена сърничка от отнебореца Антон Черноморски от Маджарово.

Светлана Николова е носител на наградата „Книга на 2014-а“ за дебютната й стихосбирка „Дъждовни магистрали“ и с нея е лауреат на Националния конкурс „Голямата книга на малкия град“. Предстои дебюта й в прозата със сборника разкази „Усмивка в края на ръкава“.

„Сакарнюз“ публикува награденото стихотворение:

 

Сълзите от герана

Простор, със две възглавки. Бели,
намачкани от порив на южняка.
Едно небе, един харман. И спрели
по жиците гугутки – нещо чакат.

То идва като гръм. По калдъръма
на сгърчения път копита тракат.
Отекват глухо в старите уши на пъна,
който от години чака. И дочака.

„Стопанино, излез. Хабер ти нося” –
гласът се блъсна силно във вратата.
Една душа, трепереща и боса,
се втурна към гласа…към необята…

И Старият го чу. Там, до герана,
пресъхващ от лета, студен от зими.
Завтече се едно сърце, със рана,
крещящо дълго: „Боже, помогни ни…”

След малко конникът си тръгна. Тихо,
а пътят сгърчи се съвсем след него.
Геранът се напълни със сълзи, които
не искаха да влязат във пръстта. При Него…
***
Простор със две забрадки. Черни,
като крила на прилеп във сумрака.
Едно небе, един харман. Наверно
там майка и баща войника още чакат…

Сакар нюз
От Сакар нюз декември 7, 2015 18:36
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Реклама

Чуйте това!

Новините по дни

ноември 2017
П В С Ч П С Н
« окт.    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930