Театралният фестивал в Тополовград трябва да се съхрани и задържи

Стоян Тонев
От Стоян Тонев май 31, 2017 08:44

Театралният фестивал в Тополовград трябва да се съхрани и задържи

Уважаемо жури, вие току що излязохте от поредната постановка, този път на гостите от Турция. Езиковата бариера в този случай може ли да попречи на цялостната ви оценка за представянето на любителите актьори или това е без значение?
Борислав Чакринов /председател на журито/: В театъра езиковата бариера винаги е сериозен проблем. Това коментираме тук и с ръководството на читалището, че е крайно време тези спектакли, на чуждестранните гости, да се титрират и така би било добре за всички – зрители, жури и т.н. За съжаление театърът е изкуство, в което словото е много важно. В този случай спектакълът беше добър и ни задоволяваше, въпреки езиковата бариера. Аз имам едно такова усещане, че професионализмът, който имаме, ни дава възможност да преценим кой играе добре и кой не.
Богдана Костуркова – член на журито: Словото е важен, но не единствен компонент в театъра, така че ако останалите – музика, пластика, визуална среда са с добро качество, те подпомагат да се преодолее проблемът със словото.

Какво очаквахте и какво видяхте на фестивала? Този въпрос е по скоро към Калин Сърменов, защото това е неговото първо участие.
Калин Сърменов – член на журито: Аз го казах още първия ден, като дойдох тука. Видях ниво, което нямаше нищо общо с моите очаквания. Това, което видях, е зареждащо от гледна точка на самите артисти, от нещата, които правят, а от гледна точка на организацията, то тя е перфектна погледната от всяка нейна страна. Изненадан съм от голямата бройка представления, които се изнасят в рамките на фестивала. Очаквах да са много по-малко и много по-непрофесионално изградени представленията, които се предлагат, а видях едни хора, включително и турците преди малко, които са положили огромни усилия, да не говорим, че имаше представления, които не само могат да се мерят с така наречените професионалисти, но и спокойно могат да ги отвеят.
Има и сериозни актьорски постижения и цялостни представяния, така че съм много положително и емоционално зареден през тази седмица в Тополовград.

Къде е разликата и доколко тънка е тя или не, между играта на професионалния актьор и колегата му любител?
Калин Сърменов: Че има разлика, има. Едното все пак е професия, а другото е любителство. Иска ми се обаче, ние, така наречените професионалисти, да не забравяме ентусиазма и всеотдайността на непрофесионалистите. Смисълът на срещата между тях е едните да видят как творят и работят другите и да се научат. Така правеше един мой учител по рисуване, който ни водеше да гледаме как рисуват художниците любители. Факт обаче е, че все пак е професия и наука. Не искам да бъда разбран погрешно, но актьорството е много тежка и сложна професия във всяко едно отношение. Ние в България през годините не успяхме да си създадем критерии, особено в последните 27-28 години и това съвсем ни обърка и трудно се оправяме. Но такива срещи професионал – любител ни показват, или би трябвало да ни покажат, дали сме на прав път. Прекалено много станахме артистите в България и именно на едни такива срещи имаме възможност да си сверим часовниците.
Борислав Чакринов: Аз мисля, че на този фестивал не бива да употребяваме думата самодейци, а по-скоро да говорим за любители, защото думата идва от любов, в случая към театъра и това е основното за фестивала. Аз по-скоро се боя от професионализиране на трупите, а това отнема нещо от очарованието им. Това гледам и наблюдавам през годините и как тези трупи и изпълнители от тях добиват някаква самоувереност.
Много се радвам на младите хора, които присъстват с вълнението си, докато една част от хората, любители актьори почват да губят оня сладостен трепет, няма ли да сбъркат, дали ще се представят добре, как ще ги приеме публиката, а започват да добиват самочувствие и понякога „уморения професионализъм” на колегите артисти, което всъщност е противопоказно за тези трупи. За мене този фестивал играе точно тази стимулираща роля и самото представление, състезанието ги кара, една част от тях да се събират, за да дойдат на фестивала и да очакват тези разговори с нас, в които не знам доколко сме им полезни професионално, защото в трите минути, в които се виждаме, нямаме време, а и не го правим сериозния професионален анализ. Те обаче очакват оценъчния момент на работата си и затова мисля, че това е полезно те да не загубват смисъла и посоката, в която се движат и работят. Те, любителите, не винаги могат да репе-тират, правят това в студени зали, репетират разпокъсано, нямат материална част и ако нямат този празник, който фестивалът им предлага, в известен смисъл могат да загубят очарованието си. Затова този фестивал, Тополовградския, е много важен за поддържане на огънчето на цялото театрално дело в страната.
Богдана Костуркова: За мен е много важно това, което с всеки изминал фестивал съм констатирала, че за да бъдат наистина любителски тези състави, те имат нужда от ярката фигура на ръководителя. И това тук е една много широка тема за обсъждане, защото на всяко едно издание виждам, че когато художественият ръководител подчинява своята работа на тези доброволно събрали се, отдаващи свободното си време на театъра хора и да ги подпомага, там резултатът е добър. Но има и хора, които компенсират успеха си в професионалния театър и осъществяват своите стремежи, своите разбирания и желания за изява, несъобразявайки се с ентусиазма и себеотдаването на трупите. И по този начин се създава една много лъжовна атмосфера, че е постигнат художествен факт и хората наистина биват тласкани към това, за което господин Чакринов говори – една полупрофесионализация, но това „полу” винаги е много притеснително. В този смисъл умората, наситеността на част от изпълнителите, които виждаме, идва от това засилено усещане, че те участват като професионалисти. Надеждата е в младите.
Борислав Чакринов: Ще ви разкажа един случай. Несебърският театър, който е идвал тук, се намира в една много богата община, каквато е Несебър. По едно време там имаха повече пари за постановки, отколкото Бургаския театър и канеха артисти от калибъра на Наум Шопов, Асен Блатечки и др. и се чудеха режисьора и хората от театъра защо публиката става все по-малко. Режисьорът им не можеше да проумее простия факт, че хората от града идваха на постановките да видят как техните съграждани – любители си бъркат репликите, а не как си ги знаят и т.н., че това е една проява на общността, която живее заедно, познава се, а не професионално поле за изява. Според мен театърът ще се развива различно в зависимост от мащабите на градовете в които са намира.
Театърът в мегаполиса на всички континенти ще става все по един и същ, защото и животът на хората там е един и същ. А театърът в малките общини ще съхранява и отразява отношенията в тях. Те ще бъдат по-различни театри и не бива да се сравняват. Не бива театърът в Тополовград да направи постановка на „Котки” като на Бродуей, няма нужда от това. Смятам, въпреки всичките фестивали, в които съм участвал и организирал, че театърът е махленско, регионално изкуство. Аз не вярвам, че театърът трябва да е космополитен, защото театралният език, колкото е по-разбираем навсякъде, става по-елементарен. Хората тук си познават взаимоотношенията, а театърът винаги е в подтекста, а не само в думите. В комуникацията тази вечер, на това място.
Няма смисъл вашият театър да завоюва успехи на световните сцени, той се създава и играе за хората тази вечер, тук. Любителският театър не бива да се отказва от това, което е и да подражава на професионалните. Той трябва да остане това, което е, и което хората обичат.

Повечето от вас са дългогодишни участници във фестивала, къде в жури, къде в Подборна комисия и т.н. Има ли го така нареченото надграждане през годините или по-важното е тази проява да устои, да се запази през годините?
Борислав Чакринов: За мен проблемът не е в надграждането, а във удържането през годините. На времето са се селектирали за участие постановки от 50 предложени представления. Както стават по-малко училищата ни, все по-малко ще стават и този тип театрални състави през годините.
Има едно поколение, което е създател на тези трупи, които са едни и същи хора и не ми се мисли какво ще се случи, когато те си отидат. В този смисъл е важно младите хора да се привличат, да се поощряват и приобщават за да се съхрани това богатство. Борбата в случая според мен, трябва да бъде за съхраняването, а не толкова в амбицията за надграждането.

 

Богдана Костуркова: Като човек, който работи като драматург в театър, искам да кажа, че има една устойчива тенденция на повишаване на вкуса към драматургичния избор, който се случва тука. На първото ми идване на фестивала през 2002 година, гледах спектакли, които са по текстове от едно тогавашно списание „Художествена самодейност”, имаше скечове. А сега, даже и афишите, които съм виждала в последното издание, има и открития за мен, като репертоарни заглавия. Тези хора четат, полагат усилия, понякога имат и своите откривателства.
Друг е въпросът за качеството, но така или иначе, това говори за едно просветителство сред самите любители, които, за да изберат своята пиеса, са прочели 5 или 6 пиеси, изгледали са още толкова и това води до вижте какъв стабилен репертоарен афиш. Гледаме Гогол, Чехов, Молиер, Станислав Стратиев и то поставен от Молдова, които навярно ще поставят и други негови текстове. Това е една тенденция, която според мен трябва да бъде подкрепена, съхранена и адмирирана.

Много важен за една такава проява е факторът публика. Как влияе тя на изпълненията на артистите?
Калин Сърменов: Когато изграждаме такива събития на регионално ниво, това е част от него. Разбира се тук, като се играе в 13, 00 17,00 и 20,00 часа, това дава отражение и на количественото присъствие на зрителите, но така или иначе публиката много точно играе ролята на лакмус за това, което се случва на сцената. Всъщност ние го виждахме във всяко едно представление. На мен много ми се иска повече хора да се занимават с театър, а от друга страна хората, които ги гледат, да изпитват удоволствие от това. Ако се загуби тази връзка, то тогава и всичко ще свърши. Ние трябва да подкрепяме точно това, идеята да продължават да се занимават хората с театър през 2017 година и след това, което става все по трудно.
Борислав Чакринов: Наградата на публиката е по-голяма от тази на журито. Възможността едни и същи хора да сравнят различните представления е много ценна. На мен ми се иска това ядро да се разширява, да става по-голямо, но явно това са възможностите. Аз сериозно си мисля за ограничаване на броя на представленията, но разбирам, че съображенията са други, а някъде компромисът е неизбежен и всичко трябва да е в интерес на публиката.
Вълчо Янев – член на журито: За съжаление публиката намалява през годините. Аз си спомням как през първите години имаше такъв народ навън, че даже счупиха едно от стъклата на входа на читалището, за радост без пострадали и салонът беше пълен, както се казва догоре, особено за представленията в 17,00 и 20,00 ч. но сега ситуацията се промени и това е свързано с демографската криза, просто и населението на града намаля.
Калин Сърменов: Това е голяма тема за публиката в днешно време. Има голям избор да гледа разни неща, за разлика от времето преди години, когато нямаше Интернет и разни други екстри. И вместо нашия, на хората, които се занимаваме с театър, ангажимент, да става по-голям, да задържим интереса на зрителите, ние ставаме все по-високомерни. Аз винаги се боря за това ние да продължаваме битката, защото все пак съпротивата е много по-голяма, да привлечеш дори и един зрител повече. Включително и за София и по-големите градове, където наистина трябва да правиш качествени неща, за да привлечеш зрителския интерес.

Накрая, благодаря ви за отделеното време и какво ще пожелаете на нашия фестивал, нашия град и община и хората, които творят и живеят тук?
Калин Сърменов: Ами това, което каза Борето, да се издържи, да не се пре-давате, щафетата да се предава и продължи и всички, които могат, да помагат.
Борислав Чакринов: Фестивалът вече е устойчива традиция и аз се на-дявам, че тя ще продължи през годините занапред и много се радвам, че в това начинание Красимира Ятакчиева и Трифон Ламбов не са сами, а имат подкрепата на общината и най-вече на кмета Божин Божинов и на още много хора и цялата общност, която живее тук.
В читалището има прекрасен екип, който е като един добре смазан механизъм и се надявам това да продължи, да се съхрани и да има приемственост и на 50-годишнината всичко да бъде все така добре и ние пак да сме тук. От името на журито, като негов председател, благодаря на всички, организаторите, публиката, спонсорите, любителските състави за прекрасната атмосфера и изживявания през тези седем дни на 22 –то издание на фестивала през месец май 2017 година.

Стоян Тонев
От Стоян Тонев май 31, 2017 08:44
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Реклама

Чуйте това!

Новините по дни

ноември 2017
П В С Ч П С Н
« окт.    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930