Васил Михайлов: „По- голяма сила от България за българите няма!”

Стоян Тонев
От Стоян Тонев ноември 15, 2017 08:58

Васил Михайлов: „По- голяма сила от България за българите няма!”

Васил Михайлов е роден на 6 април 1938 година в Стара Загора. Произхожда от бежанско семейство от с. Мараш, Западна Тракия. През 1964 г. завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” в класа на проф. Мандаджиев. От 1965 до 1966 г. е директор на Хасковския драматичен театър, а през 1967-ма вече е актьор в театър „Българска армия”. През 1990 г. е депутат във Великото народно събрание. Член е на Съюза на българските филмови дейци от 1973 г. В периода 1982 – 1989 г. е бил заместник-председател на Съюза на артистите в България.
Най-голяма популярност му носи ролята на Капитан Петко войвода в едноименния филм, чиято революционна дейност е свързана исторически и с тополовградския край. През 1981 г. получава наградата за мъжка роля на Съюза на българските филмови дейци за ролята на Капитан Петко войвода и за ролята на Хан Кубрат във филма „Хан Аспарух”. Носител е на званията „заслужил артист” и „народен артист”. През 1978 г. е удостоен с почетна значка „Златно перо” на СБЖ за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика. През 2014 г. по повод Деня на славянската писменост и българската просвета и култура г-н Михайлов е награден с огърлие „Златен век” за изключителния му принос в киното и театъра. Той е почетен гражданин на град Стара Загора. Носител е на наградата „Икар”, както и на още много престижни отличия за заслуги към българското филмово и театрално изкуство. Семеен е, с двама сина и трима внука.

Г-н Михайлов, добре дошли в Тополовград отново. Как се почувствахте днес тук?
Изненадахте ме много, освен със самото удостояване и с тържеството, на което тези сладурани на толкова чист български език пяха и рецитираха. Възхитен съм и от техните учители – будители, дето са развили талантите им.
Искам да се извиня още веднъж от името на Хайтов, че във филма му Капитан Петко е освободен в Кошу кавак, а не в Кавакли, както е в действителност. Както тогава при снимките, така и сега в епизода не чух кой е казал “Добре дошъл в Кошу кавак”. Аз знам, че е Кавакли. Баща ми е от одринско село и аз на 18 години за пръв път дойдох в Тополовград да продавам билети за Старозагорския театър. Още не бях станал актьор. От това време не съм запомнил, че градът толкова прекрасно място и има такива хубави хора. Покланям ви се доземи!
Аз съм почетен гражданин на моя роден град Стара Загора и никъде другаде не бих се съгласил, но имам специални чувства към вашия град, към кмета ви, към всички местни хора.
Малко съм играл тука, последното беше „Железният светилник”, където имам една средна роля, но все пак Стоян Глаушев играя.

Много развълнуван изглеждахте на сцената в компанията на Мъжкия хор при местното читалище.
Радвам се, че тези мъжаги /Мъжкият хор към читалище „Св. Св. Кирил и Методий – 1894”/, така хубаво изпяха песента „Петко ле, капитанине”. Можем да спорим за текста, но то и аз не го знам хубаво. Във филма /”Капитан Петко войвода” – бел. ред./ не пея аз тази песен, но един австрийски продуцент беше харесал девет български песни, които искаше да запише. Една фирма ми се обади, преди шест-седем години да пита колко пари ще искам да науча един немски певец Курт, естраден певец, който почина /Курт Хауенщайн от „Супермакс”, роден във Виена – бел. ред./ да пее песента Петко войвода. А, бе, викам, как той ще я изпее, аз ще я изпея. Итози запис е от там. Иначе аз обичам да си пея, дядо ми Никола и бил псалт в Одрин в българска църква, баща ми е пял.
Татко ми е имал още 12 братя и сестри, а фамилията ми всъщност е Чинаров, Чинаридис на гръцки сега. На личната карта на баща ми пише, че е роден в село Мараш, Одринска околия, което е било ту в гръцко, ту в българско, ту в турско. Но аз съм си роден в Стара Загора, майка ми е от Нова Загора.

Как вървят нещата в театъра, в киното?
Тая година дето идва, 2018-та, ще навърша осемдесет години, но още не се предавам, играя в три театъра пет пиеси.
Какво да ви кажа още за себе си? Истината е, че аз вече забравих колко роли съм изиграл в театъра, филмите са 96, в телевизионния театър имам към 80. В театрите вече колко са над 100, не им броя сметката. Някои броят колко пари съм изкарал от тези роли, но аз не знам. Ако ги е преброил някой, да ми каже. Преди една – две години изведнъж решиха да ми дадат пенсия, която отказах, защото аз си имам пенсия. След това се оказа, че това е национална пенсия, награда за творчески постижения в културата, по предложение на община Стара Загора. Имам сега такава награда от Министерството на културата за творчески постижения. Аз бях първи, сега започнаха да раздават и на други, т.е. дават малко пари над пенсията, за да си гледам внуците.

Споменахте внуците. Колко са те и какво Ви дават в живота?
Имам три. За единия внук трябва да си намеря тука една снаха /смее се/. Васил Михайлов се казва, един и деветдесет е висок. Искаше пилот да става, ама нямахме пари да го направим, та стана стюард. Живее с една бивша стюардеса и като се върне от полет, му викам: “Остави ги тия стюардеси!”. А той ми отвръща: ”Дядо, ами аз само със стюардеси общувам”. Така че си търсим снаха, да знаете.
А другия ми внук Юлиан е на 7 години и днес три пъти говорих с него да му обяснявам точно къде съм. Най-после имаме и една госпожица на две години, която ни радва много. Моят баща е имал четири сина. И аз имам двама сина и двама внука и най-после се появи момиченце – на майка си прилича, тя е старозагорка. Те са моята радост и гордост в живота.

Какво е за вас 1 ноември, Денят на народните будители? Как Ви въздейства днешното посрещане в Тополовград?
Много съм ви признателен, че точно в този ден направихте тържеството. Аз имах представления, но ги отмених. Много съм щастлив, че това стана на този ден.
Да се поклоним на всички ония, дето още от Възраждането и преди това са носили в сърцата си името българе, българи, България. Напускали са страната, отивали са по чужди земи, ставали са хора /това го казвам многозначително/, но са се връщали след това да правят българите човеци, да ги просвещават и колкото и да са я одялвали България, тя още стои на това място, вашият град също, само защото е имало такива хора, които да учат българите на истината. Благодаря ви, че точно на този ден съм тук. Аз за първи път присъствам на такъв празник, той е национален, за всички българи. Надявам се ония, които избягаха – смята се, че са два милиона, дай боже някои да се върнат. Аз не съм църковно-религиозен, но вярвам, че има някаква сила, а по-голяма сила от България за българите, мисля, че няма! Надявам се, че поне половината от тях да се върнат, за да продължат делото на двамата братя Евлоги и Христо Георгиеви, построили Софийския университет, да строят училища и читалища, както са го правили нашите деди, възрожденците.
Още веднъж благодаря на управата и местните хора, че днес в този хубав ден съм сред вас.

Олицетворяват ли Ви хората все още с големия, истински българин Капитан Петко войвода от едноименния телевизионен филм?
След прожекцията на филма съм провел над хиляда срещи със зрители. Но вече съм спрял, защото мисля, че филмът /”Капитан Петко войвода”/ остаря. Но в действителност знаете ли – не е остарял. Наградата ми е, че все още тези около 40-годишните ме познават от този филм.
Младите вече не ме знаят, но за това са виновни бащите и майките им, че не им пускат български филми. А за него ми казаха, че седемдесет-осемдесет хиляди пъти е свалян и записван на диск, за да го гледат вкъщи. Но като ги имат българските филми, защо не ги показват на децата си? Знаете ли как се разчуствам до сълзи, когато всеки таксиметров шофьор в София по на 40 години не ми взема пари като ме вози. На “Вазов пазар” има хубава баничарница и много често ходя там. Един турчин- баничар я държи. Та той не ми взема пари за баничките и прави това, дето го правеше турчинът кафеджия във филма.
Продължава тая любов към моя герой. Най-силните от тези хиляда срещи по повод филма, съжалявам че тук не съм идвал, бяха в Момчилград, Крумовград и Ивайловград. Най-вълнуваща беше в Момчилград през 1981 година, където има само пет процента българи. И затова съм горд, че този филм е интернационален, харесва се от всички, защото е писан от големия българин Хайтов, дето сбърка, Кавакли с Кошу кавак.
Така ме впечатли посрещането тук, че другия път, като дойда, обещавам да пея с децата и хора, всички песни, които знаят.
В материала са използвани и откъси от словото на актьора на 1 ноември в Тополовград, по повод удостояването му със званието „Почетен гражданин” на Тополовград.

Снимка: Интернет

Стоян Тонев
От Стоян Тонев ноември 15, 2017 08:58
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Реклама

Чуйте това!

Новините по дни

ноември 2017
П В С Ч П С Н
« окт.    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930