Язовирът-убиец е бил на общината, всички факти водят до това

Иван Атанасов
От Иван Атанасов февруари 24, 2012 15:10

Язовирът-убиец е бил на общината, всички факти водят до това

Акценти

  • Язовир е заприходен като съоръжение през 1962 г. към ТКЗС-то в с. Иваново
  • През 1991 година Ликвидационен съвет го продава чрез търг, а цената е 1 885 338 лева
  • Кметът на Харманли е наясно, че има ли съсобственост грижата за опазване на населението е на ОбА.

Свързани публикации

Полемиката около това кой е престъпно-немарливият собственик се разгорещи и прие политически измерения. В защита на червения кмет Михаил Лисков се изказа бившият премиер Сергей Станишев и зам.-министър Димчо Михалевски. Те обвиниха държавата, че не давала пари на общините, за да се справят с подобни опасни водоеми. И двамата държавни мъже услужливо забравиха, че точно при управлението на техния кабинет от Министерството на земеделието и храните има разработена и утвърдена от ЕК „Програма за развитие на селски региони за периода 2007-2013 година“, която отпуска средства за справяне при такива  случаи. Те са по мярка 125 и 126.
В същото време харманлийският кмет продължава да твърди, че много пъти е поставял този тревожен проблем с язовира пред държавата, но никой не му е отвърнал. Настоява отговорността за бедствието да се носи от военните, защото язовирът бил техен.
Това, на което Михаил Лисков се уповава е, че през 2003 година е издаден акт за публична държавна собственост (АПДС) от отдел „Държавни имоти“ на Министерството на отбраната. В него е записано, че военните са собственици на  „част от учебен полигон, представляващ незастроен поземлен имот, с площ 2 610 573 кв.м. Намира се в землището на с. Иваново под №000002. Правата за ползване на имота са предоставени на основание на секретно постановление №148 от 21.07.1961 г. на Министерския съвет. За кмета това е най-важният документ и го цитира непрекъснато. Премълчава, че има разлика от това да си собственик на земя и да владееш язовир.
Но каквато и територия и да обхваща определеният терен за нуждите на отбраната, в него вероятно не е включен язовир, тъй като той е заприходен като съоръжение през 1962 г. към ОТКЗС „Васил Коларов“ – Славяново, към което е и ТКЗС-то в с. Иваново За строежа плащат текезесарите.
Това става ясно от справка №1 към 31.12.1991 г. на ТКЗС „Иваново“, където е списъкът на преоценените хидромелиоративни обекти по сметка №204. В нея е записано, че

язовирът е въведен в експлоатация през 1962 година, струва 1 571 160 лева,

а остатъчната му стойност към този момент е  111 584 лева. В списъка има помпена станция, напорен тръбопровод и др. съоръжения.
През целия следващ период от наличните документации става ясно, че този язовир е собственост на ТКЗС-то на село Иваново до 1995 г., когато по силата на закон става общински.


През 1991 година Ликвидационен съвет оценява  имуществото на ивановското ТКЗС – сгради и съоръжения и в тях фигурира и въпросният язовир. Две години след това, през 1994 година го продава. За продавач се е подписал Петър Ванчев Петров, а купувачи са  Димо Стоев  и Петър Георгиев, които имат пълномощно от правоимащи.   Продажбата е чрез търг, а цената е 1 885 338 лева. Заплаща се в купюри, отразяващи дяловото участие на правомащите върху имуществото на ликвидираното ТКЗС.
В списък към договора е записано, че се купува:
“язовир, напоително поле, главен канал с тръбопровод, изравнител с тръбопровод, помпена станция „Изток”, помпена станция „Иваново”.
Всичко за 1 867 339 лева, а тръжната цена е 1 885 338 лева.
Договорът е подписан на 3 октомври 1994 година.
Тук трябва да се отбележи, че те купуват само съоръженията, в които са стената и помпена станция. Водата и земята не са предмет на тази сделка.
През 1995 година влиза в сила промяна в Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). Там в параграф 7 (1) т. 2 е записано: „С влизането в сила на този закон преминават в собственост на общините и следните държавни имоти: язовири, езера, и прилежащите към тях плажове, кариери за инертни и други материали от местно значение.“
Много хора, които са купили преди това язовири, с този акт ги загубиха.
Това съществено изменение в законодателството явно не е забелязано от ОбА-Харманли, защото те продължават да твърдят, че имат само една част от язовира. За нея са издали и акт за публична общинска собственост № 250 от 28 март за язовир „Ежмеджика“ (това е името на местността, където се намира водоемът) с площ 28,621 дка, представляващ имот №000527 в землището на село Иваново. Граничи със складов терен на Министерството на отбраната, по точно на полигон „Корен“.
От военните три пъти заявяват в свои писма, че нямат никакъв язовир. Първия път началник на Главния щаб на сухопътните войски – генерал-лейтенант Златан Стойков, пише, че „язовир „Иваново“ се използва от подразделенията за обучение по подводно кормуване и десантиране, но с водните запаси се разпорежда община Харманли и МО няма отношение към въпроса.“
В друго писмо на военните до областния управител Р. Йовчева пак е отбелязано, че ведомството не е изграждало съоръжение от подобен вид в границите на полигон „Корен“. В баланса на министерството не е заведен язовир „Иваново“. Областният управител изпраща препис от това писмо до кмета на Харманли.
Третият отговор е на министъра на отбраната Аню Ангелов през 2010 година.

Явно никой не се съобразява с параграф 7 от ЗМСМА, което личи от продължаващата преписка.

Въпреки категоричното мнение на МО и на тогавашния областен  управител Р. Йовчева, че язовирът е собственост на община Харманли, кметът Лисков продължава да твърди, че има спор между общината и МО. Но за неговото изясняване няма заведено дело в съда.
В същото време кметът на Харманли е наясно, че независимо от това чия е собствеността на язовира и има ли съсобственост с МО, грижата за опазване на населението е на ОбА. В писмо до областния управител смело заявява, че „по отношение защита на населението отдел „Гражданска защита“ при община Харманли провежда системно наблюдение върху състоянието на язовирната стена и преливника заради потенциална опасност от скъсването и наводнение при обилни валежи, силно снеготопене и земетресения и това е залегнало в плана за защита на населението при бедствия, в случая село Иваново, село Бисер и Международния път Е80.
Аварийният план е съгласуван с началника на Областно управление на ПБЗН – Хасково. Определени са отговорни лица: кметът на Иваново – Недко Димитров, и колегата му от село Бисер – Павел Павлов. От ноември 2011 година и двамата не са кметове на тези села, но по-нов авариен план не е известно да има.
От цялата преписката става ясно, че от община Харманли не са наясно, че язовирът е техен, въпреки че това е регулирано в два закона  ЗМСМА и Закона за водите. Последният потвърждава първия и от 28 януари 2000 г. в неговия чл. 19 (1) е записано, че ,,Публична общинска собственост са: водно-стопанските системи и съоръжения на територията на общината с изключение на тези, които са включени в имуществото на търговски дружества.“
Законът е ясен, но вместо да търсят начини да оправят проблемната стена, от ОбА се чудат как да се отърват от горещия картоф – повреденото съоръжение.

 

Искай пари, вместо да хленчиш!

Хленченето, че държавата не дава пари за такива ремонти, е неоснователно. Още през 2008 година правителството на Станишев е отделяло средства за такива дейности. Това става ясно от едно питане до министъра на Министерството на земеделието и храните – Валери Цветанов, през октомври 2008 година. В Парламента г-н Цветанов отговаря, че след ликвидирането на АПК и ТКЗС тези съоръжения на основание Параграф 12 от ПЗР на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и на основание правилника от ПРЗ на ЗМДМА, преминават за управление и стопанисване от общините.
От трибуната министърът казва, че от неговото министерство е разработена и утвърдена от ЕК „Програма за развитие на селски региони за периода 2007-2013 година”, в която са включени две мерки – 125 и 126, с които се подкрепят дейности, необходими за възстановяване и/или модернизация на съществуващи и изграждане на хидромелиоративно системи и съоръжения, и „възстановяване на земеделския производствен потенциал, разрушен от природни бедствия и въвеждане на подходящи  превантивни дейности.”
Бенефициенти са юридически лица, общини, земеделски производители и като се  получава 100% от избираемите разходи. Ако от община Харманли бяха поискали пари за ремонта на стената, едва ли Станишев щеше да им откаже.
Но от тук продължават да  се занимават с преписки.

 

Какво се случи, кой е отговорен

На 6 февруари рано сутринна се скъса стената на язовир „Иваново“ край Харманли. Водната стихия от него заля част от село Бисер, което се намира 12 км по-надолу по реката. Преди това тя разруши пътя и остави без директна връзка няколко села и община Маджарово.
Още същия ден се разгоря полемика за това кой е виновен за случилото се. Обвиненията се насочиха към кмета на община Харманли – М. Лисков, който се оказа, че е знаел за повредената стана на язовира, но не взел мерки. Още в понеделник той определи проблема като „ничий“ и обвини Министерството на отбраната, че е собственик на по-голяма част от този язовир, включително и на разрушената стена. Общината имала само 28 декара от  общо 70-те, както се води. Генерал Симеонов веднага му отговори, че МО не е собственик на язовир „Иваново“. Премиерът Б. Борисов каза, че прокуратурата ще разреши спора.
След това изявления даде и министър Аню Ангелов, който заяви, че язовирът не е сирене да се дели. „Да отделиш 28 декара и да кажеш: „Това са мои, а останалите 50 декара са на някой друг“. „Министерството на отбраната не разполага с нито един язовир на територията на страната, не е строило язовири, не се занимава с напояване на земи, не се занимава с производството на ток и отглеждане на риба“, заяви той.
По-късно стана ясно, че язовирът не е бил 70 декара, както се води по документи, а водата от него заема площ няколко пъти повече – над 200 дка.
Следователите, които трябваше да разследват случая, се престрашиха да отидат на стената на язовира шест дни, след като тя бе разрушена и след като видяха на сайта Сакар нюз видео клип за разрушенията. Дотогава те твърдяха, че е опасно и че до язовира може да се стигне само с високопроподима техника.

Авариен план

Авариен план

 

Историята на язовира започва през 1958 г.

Язовир „Иваново” като обект се поява юридически през 1962 година. Идеята за неговото построяване е няколко години преди това, когато в Хидроенерго проект (сега Енерго проект) е поръчан проект за построяване на язовира. Заявката е направена от ОТКЗС ”Васил Коларов” – Славяново, където през 1958 година се влива ТКЗС-то на село Иваново.
Строителството на съоръжението се извършва  през 1962 година от „Водстрой”.
През 1964 година се пуска в експлоатация напорен тръбопровод.
В същата година ТКЗС-то в Иваново се отделя от Славяново и се създава ОТКЗС „Димитър Благоев”, заедно със съседното село Лешниково.  През 1971  година язовирът е в списъка на малки язовири на Напоителни системи.
В баланса на дружеството фигурират и две помпени станции.

 

Два закона срещу едно постановление

Закон за местното самоуправление и местната администрация
§ 7. (Изм. – ДВ, бр. 49 от 1995 г.) (1) С влизане в сила на този закон преминават в собственост на общините и следните държавни имоти:
1. водоизточниците, включително подземните и минералните води, които се ползват само от съответната община, заедно с водовземните съоръжения и довеждащите мрежи и съоръжения;
2. язовири, езера и принадлежащите към тях плажове, кариери за инертни и други материали от местно значение;

Закон за водите
В сила от 28.01.2000 г.
Обн. ДВ. бр.67 от 27 Юли 1999г.,
Чл. 19. (1) Публична общинска собственост са:
1. водите и водните обекти, в това число естествени извори, езера и блата, когато са разположени на земи – общинска собственост, и не са води и водни обекти по чл. 11;

Иван Атанасов
От Иван Атанасов февруари 24, 2012 15:10
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Реклама

Чуйте това!

Новините по дни

ноември 2017
П В С Ч П С Н
« окт.    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930