Законът над всичко!

Сакар нюз
От Сакар нюз март 25, 2016 10:49

Уважаеми г-н Атанасов,
В петъчния брой на Вашия вестник (18 март 2016 г.) има обвинения срещу музея, че 39 години не е направил нищо по отношение на паметниците на културата. Възползвайки се от правото си на отговор, искам да Ви съобщя – на Вас и на читателите на вестника, следното:
Ваше право е да кажете каквото мислите. Трябва обаче да се спазва Законът за културно наследство – все едно дали ни харесва, или не.
Ето защо приемам вашите думи, че различни къщи, църкви и сгради не са в списъка на паметниците на културата, като израз на загрижеността Ви за тяхната съдба. Ако искате това да стане обаче, трябва да се спазва процедурата, описана в Закона за културното наследство. Текстът на статията Ви започва с подзаглавие и завършва с думите: „От музея след 39-годишно чакане се сетиха за това, след като Тютюнева бе разрушена наполовина.”
Това е текстът, с който не съм съгласен, и който ме накара да напиша този отговор.
В Историческия музей – Харманли, се намира регистър на всички паметници на културата на територията на общината. Списъкът е поискан от г-н Николай Колев, бивш директор на ИМ-Харманли след 2002 г.
На 23 февруари 2016 г. поисках от НИНКН ново потвърждение на точното име и адрес на „Тютюнева промишленост” поради поправки в списъка, както и декларационното писмо, отговор, който до ден днешен не съм получил.
Започвам с чл. 17 от Закона за културното наследство. От него ясно се вижда, че кметовете на общините със съдействието на общинските съвети осъществяват политиката по опазването на културното наследство на територията на общината.
Що се отнася до задачите на музея, те са опредалени в чл. 24 и чл. 35. Там никъде не пише, че има за задача да извършва административни дейности по опазване на недвижими културни ценности, още повече архитектурни?
Музеят не може да извършва такива дейности, тъй като тогава ще наруши чл. 37, в който е записано, че тези дейностите се извършват от лица, които притежават професионална квалификация.
В музея няма архитект, който да разбира от тези паметници – те са паметници, създадени от хора в даден период и се оценяват по други критерии.
И така, какво става с архитектурно-строителните културни ценности описони в чл. 47, ал. 3?
По тези членове НИНКН (тогава НИПК) е извършил необходимото – още през 1977 г. списъкът на декларираните обекти на територията на Община Харманли е върнат на общинската администрация, което е видно от написаното в най-горния край на списъка на арх. Конярска, представен в медиите от г-жа Св. Николова. Не ми е известно какво е станало с останалата част от процедурата, която е трябвало да бъде изпълнена още през 1977-1978 г., поради което я приемам за изпълнена. Вероятно в архива на Община Харманли стои това писмо. Тук е важно да отбележа, че музеят трябва да бъде уведомен само за археологическите паметници!
Постъпих на работа в Историческия музей в Харманли през 2009 г., м. септември. Музеят беше в катастрофално състояние от гледна точка на музеезнанието; единственият отдел, който беше по-добре направен, беше Отдел „Етнография”. Затова сега мога да кажа, че всъщност през 2010 г. започнахме да правим музея отначало. Който е от Харманли и се е интересувал, знае за какво говоря.
Преди две години изпратих до всички кметове предупредителни писма за опазване на археологическите обекти. През 2014 г. изпратих до тогавашния кмет писмо с искане ТУС, при издаване на разрешителни за строеж, да включи в тях и задължението при откриване на археологически материали строежът да бъде спиран и да се съобщи на кмета и музея – дали е направено не зная. В малкото време, което има извън музейната документация и експозиция, музеят работи и по въпроса за паметниците на културата. Обиколили сме стария град, заснели сме къщите, които от наша гледна точка заслужават да бъдат паметници на културата – не е г-н Ив. Атанасов първият, който се е заинтересувал от тях.
В Харманли има доста къщи, които очевидно са в него по идеологически причини. Инициативата за промяна обаче трябва да дойде от общината или Общинския съвет. Музеят може само да съдейства при поискване, тъй като подборът и предлагането на архитектурни паметници се извършва от комисия на НИНКН, а искането за такава трябва да дойде от общината.
Съгласен съм с Вас, че има сериозни проблеми в държавната политика. Един от тези проблеми е дигитализирането на архива на НИНКН – в това отношение музеят в Харманли е единственият в България, който е дигитализирал инвентарните си книги изцяло, като остава само фотодокументирането!
Както се вижда от приведените по-горе законови разпоредби, музеят няма никакви функции по отношение на архитектурните паметници – ние можем, при запитване, да даваме информация или съвет. Ето защо, когато в деня на събарянето ми съобщиха, първият човек, на когото се обадих, бяхте Вие, г-н Атанасов, следващият беше ръководителят на „Превенции” към общината и следващият – г-жа Мария Киркова. На двамата последни дадох съвет да спрат събарянето, тъй като списъкът не е пред мен и не мога да се произнеса със сигурност дали е паметник, или не. След завръщането ми в Харманли на 22 февруари бях на разговор при г-жа Киркова и казах своето мнение, като я посъветвах да извика или комисия, или инспектори. От административна гледна точка обаче именно общината има правата и задълженията да взема решения и да издава съобщения. И както се вижда, досега спазвам тези правила и не коментирам нищо по въпроса.
За сведение на читателите – две години съм работил в Отдел „Опазване на културното наследство” на Министерство на културата и съм напълно наясно с тази материя, а с изучаване на културното наследство се занимавам от 1975 г. Притежавам държавни дипломи за доктор по история и доцент.
И накрая – не приемам коментари, в които на музея се вменяват задължения, които не са разписани в закона, както и не приемам неоправданите обвинения срещу музея, отправени от автора на текста!

Доц. д-р Тошо
Спиридонов
Директор на Историческия музей – Харманли

Преди седмицата се получи писмо от доц. Тошо Спиридонов, директор на Исторически музей – Харманли. Той се е почувствал засегнат от наш материал и иска да се чуе и неговата дума. В отговора си се разпростира твърде нашироко, а и засяга няколко други институции, което означава, че те също ще поискат право на отговор. В нашата статия срещу музея има написани пет реда, а отговорът му е над 100. Въпреки неговото несъгласие, ние го съкратихме наполовина, като махнахме онези параграфи, където бяха обвинявани други институции и цитати на закон. 

За нас обаче остава въпросът защо след като той е общински служител, търси вина за случилото се в Общинска администрация.

Сакар нюз
От Сакар нюз март 25, 2016 10:49
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Реклама

Чуйте това!

Новините по дни

ноември 2017
П В С Ч П С Н
« окт.    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930