Заслужилите, реалността, надеждите в село Планиново

Сакар нюз
От Сакар нюз януари 15, 2016 11:11

Заслужилите, реалността,  надеждите в село Планиново

Акценти

  • Сакарско ехо, брой 2/1505, година LXXXI, година XIV, 15-21 януари 2016

Свързани публикации

продължава от
миналия брой

В съвременната история на селото се открояват два много важни момента:
Честване на 100 години от основаването му на 09.09.1988 г. и честване на 100 години от създаването на училището на 21.05.1989 г.
Падна къртовска работа за подготовката и провеждане на тържествата. Доклади подготви и изнесе директора на училището и председател на селската организация на ОФ Пейо Николов Пеев. След докладите имаше богати литературно- музикални програми от нашите ученици, битовия колектив, колективи от Тополовград и Ямбол. Всички изселени бяха поканени, за всички учители подготвихме и изпратихме специални покани.

И на двете тържества селото се напълни с народ.

Беше толкова вълнуващо, че едва ли има човек, който, посетил тези тържества, да не помни за цял живот. За подготовката и провеждането на тържествата голяма помощ оказаха местните ръководства, ОНС – Тополовград и от вече бившия ни окръжен град – Ямбол.

Много са имената, пряко свързани с
развитието на селото

от основаването му до сега, но има няколко, които се открояват и изпъкват на преден план. Първото име е на Тодор Николов – един от първите преселници от Дервишка могила, първи учител и просветител на селото от 1889 до 1931 г. с малки прекъсвания. Инициатор за построяване на първото училище, основател на читалището, общественик който здраво е защитавал интересите на селото и населението му през целия си живот. Второто име е на Милош Хаджи Радонов, родом от гр. Банско. Прогресивен младеж, назначен за учител в селото през 1923 г. За пръв път донася в Крумово радиоапарат на батерии, който предизвиква голям интерес сред младежите и възрастните.

Вечер се събирали да слушат новини.
Загражда училищния двор и в него засажда първите бадемови дръвчета, увлича младежите в трудови акции. През 1935 г. свързва живота си с Иванка Кючукова – родом от с. Медвен, Котелско, също учителка в село. Тук им се раждат двамата синове- Лазар и Стефчо. Учителстват до 1942 г. В тяхно лице населението вижда не само учителите и възпитателите, но и лекаря, акушерката, инженера, общественика. Георги Димитров Гочев – местен, с прекъсвания има 4 или 5 кметски мандата. Като такъв има големи заслуги за асфалтиране на шосето до Дервишка могила и благоустрояването на селото. Велик Димитров Иванов – местен, дългогодишен председател на ТКЗС, пряко отговарящ за получаване на високи добиви в полевъдството и животновъдството, обновяване на базата на стопанството и подобряване на живота в селото.
С най-дълъг стаж като учители в Планиново са сем. Донка и Пейо Пееви /1957-1989 г./, до закриването на училището. Тя е родом от с. Запълня /заличено/, Сливенско, той родом от с. Планиново. Бяхме учители, възпитатели, просветители, общественици. Той беше 30 години директор на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий”в селото. Последните две години до пенсионирането ни изкарахме в ОУ „Иван Вазов” в с. Устрем, като пътувахме всеки ден.
Нека поколенията, които ни познават, направят своята оценка за нашата работа. Ние се гордеем с нашите ученици, защото

те станаха достойни граждани на нашата Родина

– като учители, лекари, инженери, журналисти, механизатори, бизнесмени, както добри работници и в други професии.
В това изложение нарочно не съм се спряла подробно на политическия живот и партийните пристрастия в селото. Само ще отбележа, че и тук е имало БЗНС – от 1919 г., БКП – след 09.09 1944 г., РМС. След 10 ноември 1989 г. се появи и СДС, сега няма нито една политическа организация. Много

младежи и девойки от селото са взели участие в Бригадирското
движение

за построяване на Хаинбоаз, Димитровград, Перник – Волуяк и яз. „Георги Димитров”, сега „Копринка”. След 1925 г. е учредена и Ловна дружинка, за която има написана дълга и интересна история. От преди 5-6 години и тя вече е разтурена.
За съжаление всичко това, което описах по-горе, вече не съществува. Останахме 16 човека, от които 3 семейства по двама, а останалите болни и самотни жени и мъже над 70 и 80 години и няколко от тях отиват през зимата в градовете при децата си. На училището, на административната сграда, на читалището, на търговската сграда зеят отворени и изпочупени врати и прозорци. Фурната вече е с изцяло рухнал покрив, на площада и главната улица зеят огромни дупки, нямаме магазин за хранителни продукти,

хляб ни носят от
Тополовград два
пъти седмично.

Автобус не е влязъл в селото поне от десет години, за здравеопазване да не говорим, всеки се спасява както може. На входа на кметството висят някакви подобия на Националното и Европейското знаме. Общинската администрация ни посещава само предизборно. Овце, кози и крави ходят из празните и разградени дворове, разрушените от ерозия и ограбени от крадци къщи. Нивите пустеят – в тях растат най-различни храсти и треви, въпреки че голяма част от тях се ползват за „пасбища” от незнайни за населението фермери, които може би нямат и животни, но се ползват от субсидиите, които им дават. Така че

китното и красиво
някога село вече се превърна в гора,

в която бродят чакали, лисици и разни други гадини.
Всичко, което съм написала като история на селото, е извлечено от „Летописна книга”, водена в училището от главните учители и директори през годините от създаването му през 1889 г. до закриването му през 1989 г. На голяма част в последните 58 години съм и свидетел. Далеч съм от мисълта, че съм написала всичко за селото. Извинявам се на читателите, че не съм споменала имената на всички, които имат принос за развитието и съществуването на селото, но това е просто невъзможно.
До тук писах за миналото и настоящето на селото.

За бъдещето на село Планиново съм
песимист.

Мисля, че както много такива като него в пограничните райони най-вече, няма бъдеще. Децата ни няма да се върнат тук, защото няма какво да работят, за да прехранват семействата си. Да се върнат и да започнат от нулата в тези трудни години е мисия невъзможна, а повечето от тях нямат и средства за това.
Все пак, понеже казват, че: „надеждата умирала последна”, да се надяваме, че в близко бъдеще ще дойдат млади бизнесмени за обработване на земите, за отглеждане на животни, пчели и други неща, кой каквото предпочита, та отново село Планиново да се съживи, да почне да расте и хубавее, за да не бъде заличено от картата на България.
Послеслов
И в района на с. Планиново има някои забележителни неща:
„Пещерата” – малка височинка от западната страна на селото, къде има тракийски долмени и прекрасен изглед към селото, Странджа планина и Турция.
Комитското дърво на 1.5 км., северно от селото, на възвишението „Пясъка”. Вековен дъб, за който се говори, че при ясно и хубаво време се вижда от Ямбол, а от него се вижда гр. Одрин в Турция.
„Кара Кольовата дупка” – северно от селото, камара от скали в гората, в които има проход, наподобяващ на пещера. Легендата предава, че там се е крила четата на Кара Кольо.
На 4 км от Планиново се намира прочутата в цялата страна „Дервишка могила”, а на километър на запад- „Еничарска могила”.
Разбира се и самата планина е красива и подходяща за туристически маршрути, стига да има кой да ги осъществи.
край

Сакар нюз
От Сакар нюз януари 15, 2016 11:11
Напиши коментар

5 коментара

  1. Pavel Pavlov февруари 13, 23:46

    Много интересни и стории е написала г-жа Донка Пеева.Тя ми беше учителка от пети до седми клас.Благодарение на нея научих математиката.Към тези истории трябва да прибавим и историята с Мелницата-През 1925 г. група ентусиасти се събират и правят мелница. .Един от акционерите е моя дядо-Павел Сарандев Пешев а другият,нойто знам е Кольо Пеев-баща на Пейо Николов/съпруг на Донка Пеева/ Мелницата се намираше между Планиново и Студена до старите лозя.През 1947 г. е национализирана.

    Отговори на този коментар
  2. Pavel Pavlov февруари 13, 23:09

    Наистина много добър и точен коментар на г-жа Донка Пеева,тя ми беше учителка от пети до седми клас.Благодарение на нея научих математиката.Много интересни истории за селото е описала.Мога да добавя още един момент от историята на Планиново-Мелницата,която е правена през 1925 г.от група ентусиасти после акционери.Един от акционерите е моя дядо-Павел Сарандев Пешев,а другияг който знам е Кольо Пеев-баща на Пейо Николов-директора на училището и съпруг на Донка Пеева.Мелницата се намираше между Планиново и Студена до старите лозя Много слабо си я спомням.След 1947 г. е национализирана.

    Отговори на този коментар
  3. НАДЯ ТРЕНДАФИЛОВА февруари 9, 11:46

    Толкова хубав коментар за една жива история, история която ще остане само написана. И утре когато я четем на нашите деца, внуци и правнуци това ще им звучи като легенда. Слава на такива хора, че все още ги има и ни карат четейки написаното да се гордеем, че сме от село. Аз не съм изгубила вярата, че ще дойде време когато тези пустеещи земи ще бъдат отново огласени от българска реч.

    Отговори на този коментар
  4. Таня Журак февруари 8, 22:54

    Колко пъти ми се е искало поне за миг да съм живяла в онова време,в което селото е било в своя разцвет. Да изпитам емоцията,за която всички говорят. В Планиново са минали само моите ваканции,но въпреки това никога няма да забравя колко щастие и радост съм изпитвала.
    Преди няколко дни заведохме едни приятели там, дори и на Комитското дърво. А техния коментар беше следния: Има нещо вълшебно и магическо в това място. Няма нищо като забавление,но въпреки всичко ти се иска да си тук. 🙂

    Отговори на този коментар
  5. Пепа Недева февруари 8, 10:54

    Благодаря на г-жа Донка Пеева за прекрасното есе-история за моето родно село! Толкова много хубави спомени имам от детството, помня и нейното идване в Планиново през 1957 година в един слънчев ден.Същата есен бях първокласничка и след пети клас тя беше и моя учителка, както на всички, живели и учили в Планиново. Ние всички изоставихме родното си място и се пръснахме по света, но никой не е забравил селото и хората! Здраве за живите и памет за онези, които ни напуснаха!

    Отговори на този коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Реклама

Чуйте това!

Новините по дни

ноември 2017
П В С Ч П С Н
« окт.    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930