Знаците на Харманли – Гърбавият мост

Акценти

• Вестник Сакарнюз, брой 37/68 29 септември – 5 октомври 2017

Свързани публикации

• Миг преди зимата токът скача, а дървата са кът 0 02.ное.
• В село Свирково празнуват Стара Богородица 0 28.авг.
• Фолклорна плетеница и рок парчета за Празника на Любимец 0 29.авг.

Независимо от факта, че Кервансараят има чешма и фонтан, а и храна за добитъка, керванджиите не са напълно спокойни – предстои им дълъг изморителен път и първото им препятствие е само на няколко десетки метри – там тече река Харманлийска (Олу дере), което налага да се използва брод, както го правят и другите, или при по–големи пълноводия на реката, да използват гемия, досущ като днешните фериботи. Примитивно, но по-сигурно! И така, за да не се прекъсва пътят и движението по него, зависещи от капризите на времето и природата се е налагало да се построи мост, който да свързва двата бряга на реката. По поръчка и по волята на Сиавюш паша (бъдещ велик везир на Османската империя) е построен мостът през 993 година по мюсюлманското летоброене или 1585 година. Мостът е строен по същият начин, със същите материали и вероятно от същите майстори, както Кервансараят. И ангарията е по познатия вече образец.
Мостът е отколешна гордост на харманлийци. Той е рисуван в училище, произнасяни са патетични слова пред редките групи туристи за неговата висока естетическа стойност и значение като се обръща внимание особено на онзи откъс от надписа, звучащ като сентенция
„…Светът е един мост, по който минава пътят
на царя и бедняка…“
През 1585 година мостът е завършен. С много красиви йероглифи на старотурски език се възхвалява името на Сиавюш паша и резултатът от неговото начинание. Надписът е поставен над символичен трон. Целият мост е с дължина 109 метра, широк е 6 метра, павиран е и е обезопасен с високи каменни парапети срещу евентуални злополуки. Но мостът е мост, когато под него има вода, когато под него шуми река. Тогава има живот, защото множество хора ще вървят по пътя на царя и бедняка. Както някога!
Още помня тържествата на Йордановден, когато кръстът бе хвърлен в реката от най високата му част ( на моста) във водата като алюзия на покръстването. Красиво и величествено!
Нещата остаряват много по – бързо, когато не се използват по предназначение, когато на него и около него не кипи живот. Музейните ценности носят характера на времето, през което са създадени, но и обозначават натрупаните пластове от новите времена. Така и мостът ще стане връзката не само между двата бряга на реката, но вече и между епохите.
Наскоро след Кервансарая и моста са построени джамията и хамамът близо до тях. Така постепенно се оформя административният и властови център на града.
Джамията и хамамът са разрушени през 1938 – 39 година. Майсторите са били християни, защото в югоизточната част на джамията при нейното разрушаване са намерени изчагъртани на ръка кръстове.